Защо между информацията относно процесите, развили се в биосферния резерват “Бистришко бранище”, давана от всички институции, свързани с него, има значителни разминавания и взаимноизключващи се твърдения? Някои от тях дори изразяват съмнение в съществуването на масово боледуване на горите (дирекцията на програмата “Човек и биосфера” за България)!

Защо РИОСВ – София, която “контролира всичко, случващо се досега”, отказва да отговаря на конкретни въпроси, като дава формални отговори от вида “работи се много, работят много хора и институции”, разговорът изобщо се отклонява и се прекъсва с обяснението “имаме много работа”, а питащият се приканва да подаде писмена молба, за да получи желаната от него информация, при което не се отговаря на въпроса каква е наличната документация, която може да се изиска?

Защо “бързата екологична оценка” на проблем, очевиден за всеки неспециалист още през юни – юли 2004, ще бъде готова през декември 2004 (според РИОСВ – София)?

Защо пряко ангажираните с изследване на проблема учени отказват дори да разговарят, а какво остава да дават отговори за състоянието на горите в резервата и перспективите пред горите извън него?

Съществувал ли е аналогичен проблем в същия резерват през 50-те години на 20 век и как е бил решен той?

Съществуват ли примери от световната практика, според които аналогичен проблем е бил решен успешно чрез изнасяне на увредената дървесина? Българските институции дават противоречаща си информация по този въпрос.

Съществуват ли примери от световната практика, според които в сходни условия популацията на ксилографа е била овладяна и пораженията, нанасяни от него – ограничени, невключващи сеч и изнасяне на увредената дървесина?

Съществуват ли щадящи гората методи на борба с ксилографа, съвместими с реда в един биосферен резерват, като например белене на кората на поразените дървета и поставяне на феромонни капани? Ако да, какви превантивни действия са извършили противниците на изнасянето на повалените от смерча дървета в годините преди бедствието да придобие такива размери?

Първична или вторична е екосистемата на биосферния резерват “Бистришко бранище”? В тези гори до 1934 се е провеждала сеч. Различни институции и организации изразяват и двете мнения.

Какво конкретно се планира за предпазването на горите извън границите на резервата, тъй като кафявите участъци вече са допрели бреговете на Янчевска река? Днешното състояние на нещата бе доста точно предвидено още преди три години от лесовъди, логично е да се очаква, че изминалите години са били предостатъчни да се планират действия, да се осигурят ресурси и да се организира работата.

Имало ли е досега срещи, работни или неформални, на представители и/или ръководители на всички институции и организации, пряко свързани с опазването и стопанисването на горите във Витоша, били те в или извън резерват “Бистришко бранище”? Какво е нивото на координация на действията на въпросните институции, тъй като отделните горски масиви са под различна юрисдикция?

Ако се осъществят прогнозите на някои от институциите, стопанисващи витошките гори, и ксилографът унищожи дърветата и в Природен парк Витоша, планират ли се действия възстановителни действия?

Относно дебатите доколко статутът на резерват е човешка идея или даденост, дали в определени обстоятелства човешката ненамеса не е по-малко зло от човешкото бездействие и природозащитната логиката по-добре естествена смърт, отколкото живи изкуствено опазени гори не желая да споря.

Надявам се на точни отговори с ясна аргументация, сочещи конкретни срокове на определени действия и лица и институции, отговорни за извършването им. Надявам се, че няма да бъда счетен за член на “определени кръгове” – аз съм просто човек, приемащ Витоша като част от периметъра на личното си съществуване. Благодаря!