Благодаря!

Доколкото успях да се ориентирам поради неправилното визуализиране на част от символите, този подход би бил добър ако книгата е публицистична, а не белетристична. С други думи, ако примерно описваше, подобно на "Български хорники" на Стефан Цанев, някакъв исторически период и използваше архаичните пасажи като автентични цитати, тогава всичко щеше да си бъде на мястото.

В роман обаче, ми се струва че този подход не е добър. Би могло да се използва и в случай, че е необходимо да се предаде автентично специфичния стил на изразяване на някой от персонажите, който използва по-особен речник.

В този си вид, лично на мен този похват ми действа объркващо и дори бих отишъл крачка по-напред от твоя издател. На мен не ми допада не само използването на архаичния стил на изписване, но и на изговор.

Има ли въможност да предадеш тази специфика по някакъв друг начин, можеби не толкова буквално близък до оригинала, но предаващ в достатъчна степен идеята, без да я копира дословно?