Все пак нямам поглед върху книгата, още по-малко мога да навляза в духа й. Ти си човекът, който решава.

Това, което всъщност ти предлагам, е да помислиш дали можеш да постигнеш същия ефект или по друг начин, или като редуцираш максимално тези пасажи и ги оставиш само като подправки в манджа - един вид само ги загатнеш с няколко примера, които да дадат на читателя усещането търсено от автора, без обаче да го претоварват с четене на нестандартен текст.

Приблизително по начина в последния ти пост към мен.

Не знам дали съм достатъчно ясен. Аз обичам да си служа с примери. Идва ми на ум Алеко Константинов. В оригинала в неговото време, използваните френски, немски, чешки и румънски фрази сигурно са украсявали текста и са му придавали "аромат". В моето време обаче, дори сега, когато схващам или мога да намеря в нета смисъла на всеки от тези изрази, те ми идват малко досадни и бих предпочел съвременният редактор да е намерил по-лек начин за преглъщането им.

Още нещо от собствен опит. Когато човек създава нещо, примерно превод, той си мисли, че е направил най-доброто, защото се е постарал да бъде така. Въпреки това, често нещата могат да имат и друг аспект и когато срещне съпротива, същият този човек може да постигне нещо много по-добро от първоначалния вариант, за което в началото не е подозирал.