Да кажа и аз няколко думи:
1. Не се страхувам да призная, че мен ме плашат осигуровките и всички останали разходи - данъци, наеми, ток, интернет и т.н. Мисля, че държавата, ако наистина иска да подкрепи малкия бизнес, трябва да спре с рекета: изкарал-неизкарал пари - плащай осигуровки. Съгласна съм да плащам процент от печалбата, ако изкарам такава, но ако не изкарам - откъде ще им взема парите да платя?

2. Авторката смята, че само като застанем със собственото си име градим авторитет и постоянни клиенти. Аз смятам, че по принцип няма постоянни клиенти. Ако наистина има фирми, които постоянно се нуждаят от преводачески услуги, те ще си наемат преводач на щат, който освен това ще върши и куп друга работа. Най-често ще си наемат секретарка с език, която ще превежда, ще вари кафе, ще мие пода и каквото още там ви хрумне. А когато работиш с агенции също градиш авторитет. Агенцията знае на кого от преводачите може да разчита - че преводът ще бъде направен в срок, че ще е качествен и т.н. Има хора, които по няколко пъти ползват преводачески услуги, но броят на тези услуги е краен и обикновено се брои на пръстите на едната ръка. Имам, разбира се, и преки клиенти и то доволни. Но не мисля, че това е достатъчно, за да отворя печеливша агенция. Честно казано, много искам да го направя, но не мога да си позволя да вкарам семейството си в черна дупка. Всички финансови експерти казват, че бизнес се стартира с готови пари, които да издържат бизнеса една година. А каго ги няма човек и стои на земята.

3. Не изкарвам достатъчно като преводач, поне не толкова, колкото ми се иска. Няма необходимия обем работа. Обаче с не чак толкова много часове работа изкарвам една малка заплатка, като при това си разполагам с времето, не съм роб на някой шеф-тарикат и работя това, което мога и обичам, а не съм сервитьорка някъде. Най-много ми харесва мисълта, че никой не може да ме уволни или да ми говори простотии.

Редактирано от Brezichka на 07.10.14 23:05.