Връщам се от няколко дена почивка, затова закъснявам с отговора.

Въпрос на възприета употреба. Сега се връщам от местност, в която кажеш ли "за какво става въпрос" ги сърби да те поправят, че трябва да е "на въпрос". Грешно или не, нали, ама те така си говорАт, `ората, и от нЕк`ва куртоазия на петия път вече си в крак с местния "usage", макар да ти бърка в джигерЯ. Поне не те поправАт и вече чакат до кажеш "на в предвид" без задължителните "на" и "в" и т. н. ...

Така (но вече на високо равнище) с Института по български език водих полемика по една редакция на мой превод. Имат един телефон, звънкаш и питаш и те ти отговарят. Редакторката бе променила "колкото може" на "колкото се може" в текста ми. Възнегодувах и исках арбитър в лицето на ИБЕ. Не би... и двете били правилни. Та в крайна сметка не можем оправи света, камо ли като става въпрос за дълбоки разлики в схващанията на езика и съответно в употребата, каквито има между ВЕ и USE, например. Мене като ВЕ user ме хващат дялолите като чуя американското "oftentimes", чията калка и на български смятам за силно порочна, но съм безсилен да я изправя и в двата езика, а една наша българска колежка positively luxiriates в употребата й и неминуемо печели аплодисменти от американци, че им била хортувала "баш къ си трЕва, егати"... Go figure!

Та което върви на даден език -- върви; и обратното...

А конкретно по Вашия въпрос се отклонихме по схоластични пътеки и досега броим дяволите на топлийката, без да знаем как е "обект на кредитиране"...