|
Направо работата те опива, опива те повече от алкохол, повече от никотин. Като се овлека да работя, забравям за всички неприятни неща. Откъсвам се от света (от околните - семейството ми) и мисля единствено върху материята. Не бих казала, че професията ме изолира, тъй като по-често ми се налага да се чувам с този или онзи приятел. Чисто от професионална гледна точка все имам за нещо някого да питам. Почивните дни ми са за преводи, да. Но се случва и страшно да искам да изляза да гледам реката, небето, природата. Това ме отморява. И аз ви подкрепям в мнението за облеклото, в къщи с нещо меко и приятно, без високи токчета, без часовник и прочие неприятни дразнители. Съпругът ми разбра, че това ми доставя удоволствие да правя, не страда вече от липса на вниманието ми, но в началото изживяхме кризисен момент. Бях свикнала да му обръщам повече внимание... И аз бих тръгнала с лаптопа на почивка, защото се чувствам зависима, като онези зависимите от дрога. Не че без него не бих могла да прекарам, но така съм се сляла емоционално, че наистина ще ми липсва. Не че е най-важен той, разбира се че семейството е №1, но ... и новото, онова, което те човърка отвътре, че още не е разгадано, дали е най-правилно така или иначе да го изразиш, с тази или онази дума. И честно понякога ми е много трудно - техническата литература и мъчна, но въпреки това, ей така - хубаво ми е. Синът ми даже ме критикува понякога, че празноглавците били по-щастливи, защото не им се налагало да мислят, а често заработвали повече и прочие... Един ден сигурно, когато намери себе си, ще се съгласи с мнението, че е интересно да предаваш натрупания културен опит от една нация на друга.
|
Re: кефи ли ви професията? [re: Cвpaka]
