И аз съм горе-долу така. Много ми харесва това, че непрекъснато научавам нови неща, че успях да превърна любимото си занимание - четенето - в професия и че благодарение на това непрекъснато попадам на нови и интересни книги. Харесва ми, естествено, и това, че мога сама да определям работното си време и не ми се налага да се отчитам пред някого какво съм свършила за деня. Но същевременно гледам да нямам пропуснат ден, всеки ден да имам по нещо преведено, дори да са само няколко страници. И аз направо се дразня, когато се появи нещо, заради което се налага да не работя един ден. До това с лаптопа в багажа още не съм стигнала, просто защото все още нямам лаптоп, но предполагам, че ако имах, щях да правя същото. Разтапям се от кеф, като работя, и... някой беше пуснал тема с въпрос за броя на работните часове - аз не ги броя, защото просто губя представа за времето. Никога не бих си сменила професията, макар че, признавам, и в нея понякога има изнервящи моменти.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...

Редактирано от denny на 12.06.07 16:50.