Ами, съмнявам се, че пробният превод от художествен текст ще е много по-сложен от упътване за сешоар. Не виждам защо да не можеш да преведеш по две страници на час, ако всички думи и конструкции в текста са ти познати. Вие една справка за 15 минути ли я правите?
Както и да е, мисълта ми беше, че 1) При художествен текст не можеш да прецениш преводача дали е добър, ако не му дадеш поне една завършена глава. Защото в стандартния съвременен американски роман, който е основният обект за превод в наши дни, за 10 страници я срещнеш 2-3 по-завъртени изразчета, я не. Как ще прецениш дали човекът може да превежда, ако му дадеш една страничка с текст от типа: Той каза, тя отговори, той я целуна нежно и на-на-на... Как преценяваш, че една книга е преведена нескопосано? Като прочетеш една страница или една глава? 2) Ако човекът иска да започне да превежда изобщо, ако не може да си намери работа или ако иска да започне специално в това издателство, то не 7 стр. ще преведе пробно, ами и 70. Въпросът е на силната позиция.
Разбирам, че разсъждавате от гледна точка на превода на специализирани текстове, където агенцията може да печели на ваш гръб, но в издателствата не е така. Тази схема с разпращането на различни глави от книгата на различни хора е смехотворна, защото първо книгата ще се превежда 100 години (защото не си мислете, че за издателствата има много кандидати) и освен това ще излезе такова лайно, че после редакторът трябва да я превежда повторно.

Сега от моята практика: от около 20 издателства, за които съм работил, съм направил само 6 пробни превода. Първият беше от 2 стр., вторият - 20 стр., третият около 10 стр. - тези са ми били зададени от издателствата. После имаше един от две книги по 10 стр., който обаче трябваше да се прати в Ирландия в някакъв институт, за да се кандидатства за спонсорство. Имаше един май около 30 (за който ми платиха), защото по него трябваше да се прецени и дали ще се превежда книгата.
И накрая едина такава случка: Отивам с препоръка в едно сериозно наше издателство. Облечен съм с избелели срязани разръфани дънки, някаква избеляла тениска и съм брадясал на 4-5 дни. Влизам при секретарката и трябва да взема една хиперспециализирана научно-популярна книга. Влиза шефът на издателството и двамат със секретарката се уединяват в единия ъгъл, почват да си приказват под сурдинка и от време на време ме поглеждат подозрително. Тогава доброволно им предложих да им направя 10 стр. пробен превод, защото се виждаше, че не са много убедени, че ще се справя.
Та така. Ако човек се опасява, че ще го прецакат, нека да претегли плюсовете и минусите.