Все пак смятам, че тезата ти издиша. В ислямските държави се говори на арабски, турски, фарси, урду, езиците на Афганистан, Бангладеш и Малайзия не знам как се наричат, а разните постсъветски "станове" и африканските държави с негърско население не ги слагам в сметката (не защото са малобройни като население, а защото ми се струва, че в Африка ислямът е доста повлиян от местните вярвания, а пък в "становете" управлямващите режими държат изкъсо моллите). Освен това Саудитска Арабия например налага много по-големи ограничения на жените - включително и законодателни, пък в арабския има родове.
Отделно не съм съгласен, че езиците без род са повече и като бройка, и като брой говорещи. Китайският сериозно би могъл да наклони везните в едната посока, но за сметка на това почти се компенсира от езиците в Индия. А ако разглеждаме езиците географски, че е по-лесно, какво виждаме. Северна Америка - английски и испански, Южна Америка - испански и португалски. Испанският и португалският са с превес като брой. Европа - английският, "останалите германски езици" и угро-финските нямат родове (макар че кои са тези останали германски езици? Почти съм сигурен, че в шведския има родове, за холандски и датски не си спомням), всички останали езици са с родове. Отново родовете надделяват като население. Африка - там е толкова мътно, че дори не мога да се опитам да анализирам нещо, затова ще се огранича само с онази част от континента на север от Сахара, където се говори арабски.
Азия - на север имаме руски и тюркски езици, на изток - китайски, японски, корейски, на запад - арабски и фарси, на юг - индийски, урду, разните там Бангладеш, Виетнам, Лаос, Кампучия, Тайланд, Малайзия, Индонезия. В крайна сметка излизат горе-долу по равно като население. Бих могъл и по-точно преброяване да правя, но ме мързи.
Даже ако възприемем твоята теза за връзка между родове и равнопоставеност, аз бих направил точно обратната, пряка връзка. Там, където не се прави разлика в езика между мъжки и женски род, би трябвало половете да са равнопоставени. А както виждаме, това съвсем не е така. И равноправието/равнопоставеността нямат практически нищо общо нито с език, нито с религия (и в Библията има пасажи, че жената е слуга на мъжа и трябва да му се подчинява, които са били възприемани и прилагани буквално в миналото), а се дължат на обществени фактори.
И накрая, he or she ме дразни не защото съм свикнал да ползвам родове или да говоря в мъжки род, а защото най-вече американците го налагат като някакъв опит да се избегне обида там, където нормалните хора не би трябвало да се обиждат. А и съм почти сигурен, че в книга от преди 30 години няма да срещнем подобни politically correct словосъчетания. Но понеже явно има личности, които биха осъдили издателство и автор, употребили единствено he, затова хората гледат да се застраховат. Така че според мен няма никаква езикова необходимост - четящите разбират за какво става дума във всички случаи, - а необходимостта е чисто финансово-икономическа.