Няколко неща се набиват на очи:

1. Няма главен герой - действието е поделено между Мойст, Хари Краля, инжинера на влака, Ветинари, гоблини (тяхната история е нещо като продължение от "Снъф"), Адора Беле, Ваймс, низшия Крал....и "Железния Трегер".

2. Действието на книгата обхваща период от месеци, почти година. Може би това е причината за стила, който е малко необичаен за Тери. Непрекъснато прескача между различните действащи лица - придобиваш впечатлението че наблюдаваш от "божествена гледна точка" какво се случва с всички персонажи замесени по най-ралични причини в бизнеса с влаковете.

3. Тери продължава "традицията" започната в Снъф да ни дава малко повече информация за семейните отношения на героите. В Снъф, естествено, Ваймс и Сибил бяха на мушка, тук са Мойст и Адора...

С една дума: различно е. Кое е различно? Ами почти всичко. Заслужава ли си? Да.

Бисерче: "Всички присъстващи се засмяха нервно; лорд Веринари само се засмя..." (това става след реплика-шега на самия Ветинари).