е да, предвид вида ти потребител трудно ще те убедя, че сюзан не струва от гледна точка на нейната кучковост :)

Но все пак ще опитам.

Тя СЕ оставя на течението, като преди това се бори с него докато се ядоса докрай. Без да се интересува дали течението я води където тя иска или не. Защото за нея е по-важно да се бори там с нещо докато почне да командва, отколкото да изпълни нещата, които условно си поставя за цел в името на общественото одобрение :Р
Сюзан - един реализирал се бунтовник без посока.

Редът, който тя налага в света, е абсурден до степен да ми е тъжно. Да, хубаво цитираш : "Това бюро е спретнато. На него има равна купчинка книги и линийки". Само че това е ред заради самия ред, глупава защитна реакция, опит да се противопостави на онова течение от горния абзац. Тоест, тя следва течението на борбата с течението. Ако ме разбираш. :)
Няма нищо достойно в ТОЗИ стремеж към ред. По-скоро го свързам отново с нейната дълбоко ревизорска същност :)

"Печално известният герой" на пратчет ако не помниш веднъж жертва живота, безсмъртната си душа и един от чорапите си за да спаси от крайно неприятно и кратко съществуване най-големата заплаха за света на диска, която по съвместителство беше и малко дете. :)
Само заради онази постъпка за мен той е с класи по-ценен и близък от сю.

Когато света се разпада и има нужда от гадняри, значи нещата не вървят на добре. Но по моя преценка, той нямаше да се разпада толкова без съответните гадняри. :)

Да, сюзан наистина се държи все едно знае какво прави. Тя често има съвсем ясна представа какво да прави със света. Но неспособността да се оправи със собствените си вътрешни проблеми плюс нуждата да си го изкарва на други за тях я прави жалка в очите ми.
Има немалко моменти, в които не знае какво става и като следствие на това чисто и просто се ядосва и почва да вика на хората. Защото носи светогледа на тоталитарен диктатор. Когато нещо не се случва по нейния начин, независимо дали става въпрос за нещо хубаво или не, тя недоволства. Освен когато пратчет насила я издърпва към някакво такова очевидно екс махина усмихнато щастливо примирение. Е, всъщност има и един начин да я видиш наистина усмихната и спокойна : дай й каквото иска, каквато и да е цената, и й го дай веднага.

" Въпреки, че я обвиняваш, че е студена като ревизор тя изпитва едно много силно чувство-омраза"

Това е повод за уважение към нея? Неспособна да намери вътрешен източник на енергия, тя има нуждата да обвини някой друг за каквото й скимне че я дразни в момента и в следствие на това аз трябва да я уважавам? Заради нейната омраза трябва да я харесвам?

Мислиш, че сравненията, които правя с ревизори са случайни? Не са. Омразата на сю към тях винаги ми се е струвала вид омраза към самата нея. Защото въпреки очевидната разлика между тоталната егоистка сюзан и съзнателно лишените от азове ревизори, има твърде много общо в светогледите и методите им. Тази омраза, която те кефи, е породена от неспособността на сюзан да се промени или да приеме слабостите си. Т.е, некво такова комплексарско е нейното дейба, с думи прости :)

Чувство за хумор е имал и сталин. Ако знаеш само как се е бъзикал с осъдените на смърт... Пращал е съобщение, че са помилвани, те са излизали и палачите са се смяли, смяли, смяли... а после дам-дам-дам-дам с автоматите. :)
Но любимият му майтап е бил "съдебна грешка" - на осъдения се подшушва, че съдята или цялата система организира преврат и другаря сталин не знае нищо за случващото се, и че ако осъдения прати обясняващо писмо, всичко ще бъде поправено и виновниците наказани, а той освободен... Представям си как се хилил бащицата на нацията, четейки някои от писмата.............




И да, накрая на крадеца се праснаха.
което според мен означава следното :
Сюзан иска да командва и размотава насам-натам дори хората, към които изпитва любов. Любов копеле. И да им крещи. Колко студена кучка трябва да си за това?
Ми колкото нея.



(offence rests. )