Re: Сюзан?! / Фен клубове / Тери Пратчет

Ако някога изобщо се появи класация с герои на пратчет, които най-малко понасям, златната брадва със сигурност ще стърчи от нейната глава. Кажи ми, по какъв начин самодовлната, арогантна и егоцентрична нейна особа предизвика изобщо някакъв отклик у теб?
Антипатична ми е откато се запознах с нея. В музиката се говореше за опитите й да се включи към спортен отбор: "Тя не можеше да разбере защо въпреки безспорните й качества, вместо нея избираха дебели, тъпи или просто излишни момичета. Дори беше обяснила на всички, че постъпват забележително глупаво и беше приложила аргументи, недвусмислено сочещи правотата й. Незнайно защо това някакси само беше влошило нещата.", прилагам адски свободен цитат, но смисълът е същия.
Сю : същество, отказващо да дава или да разбира, но въпреки това очакващо да получава. От социална гледна точка - плевел. При това според мен с достатъчно тежки проблеми в областта на самочувствието, че да избере ролята на учител, прилагащ желязна дисциплина посредством свръхестествени методи :)
Съответните проблеми ескалират и в отношенията й със сина на време. А начинът, по който тя ги остави да го направят, тотално ме отблъсна. Тя беше ДОВОЛНА, че има на кого да крещи от нерви, изключително професионално игнорирайки всякакви не-свързани с крещене емоции.
Или пък какво направи с ревизорката! Леле, почти бях успял да забравя как се отнасяше с горкото момиче, щото като се сетя и автоматично превключвам на капс лок, сега в момента внимателно следя лампичката и когато светне, натискам пак бутона да не задръствам с главни букви постинга....
Сюзан така грозно мачкаше Лейди Легион, че ми идваше да й откъсна главата с всички прилежащи бели коси. Какво изпитваше към нея сюзан, за да се държи така? Страх? Никакъв начин. Дори патица като сю не може да не разпознае когато някой просто не е ревизор. Кога някой й помага. Кога някой предава всичко, в което му се е налагало да вярва и го прави в името на някаква там извънредно добра цел, което споделя и самата тя. (ако изобщо приема, че в сю има нещо добро...)
Не. Сю просто завижда. Зверски. Що? Щото ревизорката успява да бъде човек. Без нито един от детаилите, които сю вплита в ежедневието си... само и единствено с ядрото. Онова нещо, което сю няма. Онова, без което можеш да си много успешна имитация, но не и междинното звено между маймуната и ангела.
Нещо толкова естествено, че дори май не сме му измислили име.
Онова, което живее в очите... или поне прозира през тях.

Сю е таралеж. Поставя метални стени между себе си и другите и пуска по тях ток. Поставя стени и вътре в самата себе си, в интерес на истината. Когато й трябва доплънителна енергия за нещо, си я набавя от гнева. Дори когато искаше да направи на хората най-голямото добро, което можеше да си представи да им даде - безсмъртие или поне смърт според който си е заслужил - пак щеше да го направи безлично, отдалечено, студено и безотговорно. Ревизорско, един вид. И в развитието й не помня да съм засякал нещо, което да счета за крачка в правилната посока.
Е, чел съм дядо прас само веднъж, там може да го има, пък да е минала покрай мен. Признавам си, че съм предубеден, защото трудно понасям студените кучки. Ще прочета дядо прас и ако се окаже, че греша, ще си кажа. Но ми изглежда по-вероятно просто да намеря още аргументи в подкрепа на мнението си.