E не считаш ли, че е малко гадичко да стериотипизираш хората, в частност мен и да ме наричаш "твоят тип потребител". Да не забравяме все пак, че всеки е уникална и неповторима личност сам по себе си. А и основното във всеки един спор, за да бъде цивилизован и възпитан. е да критикуваш мнението на другия, а не неговата личност. А и термина "кучковост" е невероятно оригинален и си го включвам в речника от утре.

Сюзън не е бунтовник без посока, тя действа изключително целенасочено, уверено и методично. Сюзън не се оставя на течението, а променя света около себе си както тя желае. Подобно на множество хора както от реалният живот, така и от фентъзи романите. Ще спомена само Колумб, Наполеон. Нима Колумб не следва по подобен методичен начин своят план, нима Наполеон няма цялостна картина за вида на Европа. Навлизайки леко във философията винаги има борба на Реда срещу Хаоса във Вселенски мащаб (хрониките на Амбър).
Редът който тя налага на света е позитивен, резултата от самото и преподаване е както тише Пратчет: "родителите напоследък установяваха, че децата се прибират вкъщи донякъде укротени и склонни към размисъл, а и отрупани с домашна работа, която- изумително!- вършеха без да ги подканят и дори с помощта на кучето. " А и дума не може да се каже за ефиктивността на нейният подход към учениците, тя използва разновидност на това, което сега се нарича интерактивна мултимедийна презентация (води децата физически по места на битки, забележителности и т.н. Тя насърчава конкуренцията между самите деца и постига значителни успехи. Така повлиява на едно цяло поколение, което ще вижда свръхестественото само и единственно защото не е закостеняло и с предразсъдъци, а е обективно, целеустремено. Използването на крясъци и свръхестествени сили са само инструменти в ръцете на Сюзън, както сега клавиатурата и мишката са инструменти в твоите ръце.
Стремежът и към ред не е защитна реакция или симптом на някакъв комплекс, това е НЕЙНИЯТ ПЪТ. Пътят на г-за Сюзън. Без стремежът към ред нямаше да съществува и самото общество, без стремежът към ред нямаше да съществуват и законите, които регламентират реда на това общество. Нима цялата гръцка митология не е преход от Хаос към реда Зевс. Нима това не е образен пример за изграждането на обществото от хаоса към реда. Реда който Сюзън се опитва да налага и то не само в подреждането на бюрото си, в работата си с децата и дори битката с ревизорите, ред във всяко едно действие. А крясъците и боят са само инструментите.
В незнам колко книги основно Ринсуинд прекарва в бягане и спасяване на кожата, докато как би постъпила Сюзън- подобно на Коен отиваш и ги вкарваш в правият път. Докато Ринсуинд веднъж спорадично спасява света при Сю това се случва на два пъти и в двете книги в които играе една от главните роли. И двата пъти срещу ревизорите, които пък са крайният и нечовешки вариянт на Безкомпромисният ред. Прекалено механизиран и толкова античовешки.

Омразата на сю към тях винаги ми се е струвала вид омраза към самата нея. Защото въпреки очевидната разлика между тоталната егоистка сюзан и съзнателно лишените от азове ревизори, има твърде много общо в светогледите и методите им. Тази омраза, която те кефи, е породена от неспособността на сюзан да се промени или да приеме слабостите си. "


Нормално е човек да изпитва чувстовото омраза, стига да не се превръща в патология. Омразата е изключително силна мотивираща сила. Тя е източник на огромна енергия, а и ако погледнеш в световната истрия много хора правят труда на живота си именно подхранвани от омразата си.
А и омразата на Сюзън не е точно омраза срещу самият ред, а срещу опорочаването на реда, срещу постигането на онази античовечна, ще посмея дори да кажа механизирана и обездушена проява на ред. Ред не от хората за хората, а от ревизорите за хората. А редът на Сюзън е безспорно човешки ред.
А относно сравненията на методите, е от етиката си знаем, че няма морални или аморални методи и техники, а има морални и аморални хора или в случая ревизори. Все едно да ми сравняваш използването на ядреният разпад за атомни бомби и използването на ядреният разпад в атомни централи. Или нека да не е ядреният разпад, ами да е една тухла. Как биха я използвали ревизорите- с тухлата по главата на Костенурката и я усмъртяват и оттам усмъртяват и света на ТП, а Сюзън би я използвала за основа на нов път или ново училище например. А и освен в крадеца никъде другаде ревизорите не крещят май (в това не съм много сигурен). И да се крещи е толкова човешко. Остава сега да ми кажеш, че никога не си крещял на хора които обичаш или те не са крещяли на теб- гаджето или родителите, брата или сестрата, е такъв филм няма спряха го през '80 на ХХ век. Невероятно човешко е да се крещи и то на хора които обичаш. А и в една любовна връзка винаги единият е водещият, а другият следва, няма такова нещо като вечно разбирателство, винаги има един който командва и един който се подчинява, просто Сюзън го прави по-нагло и настоятелно. Ако не ми вярваш виж твоето семейсво, твоята любовна връзка.

А относно Сталин, защо всички гледат толкова субективно. Има на душата си 20 мильона човешки живота, да 20 мильона прекратени човешки съдби. Това е непростимо, но той извежда Русия от дървеното рало до атомните ракети за по-малко от 30 години. А построените пътища, красиви сгради, а модернизацията на самата страна? Е всичко това се забрава, а да не говорим за програмата му за образование.

И баси писмото написах.

"Свободата, Санчо се крепи на върха на копието." Мигел де Сервантес