!
I. 1. Възрадвайте се, простосмъртни, щото бога ваш ви гледа!
I. 2. И размишлява върхо жалкото ви съществуване
I. 3. С присъщата си мъдрост, разбира се.
I. 4. И стига до решение!

II. 1. О, Люде, Що Крачите По Земята!
II. 2. Аз, Великият Ваш Бог Ще Сторя Това, Което Трябва!
II. 3. Защото Съм Всемогъщ!
II. 4. И Ще Ви Поведа Към Радост И Щастие Неземни.

III. 1. Ала хората се възправиха
III. 2. Или поне по-смелите от тях.
III. 3. И запитаха Бога си, да се свети черупката му!
III. 4. Ала що ще сториш ти буквално, о, велики и необятни?

IV. 1. И като черен облак се извисил в небесата Бог, и като вълкани просветнали очите му, и като рев на буря бил гласаът му, и рекъл той на смъртните люде
IV. 2. Що Ще Сторя?!
IV. 3. ЩО ЩЕ СТОРЯ ПИТАТЕ ВИЕ?!
IV. 4. Ще Ви Кажа Аз На Вас КАкво Ще Ви Сторя.

V. 1. Ще Кача В Нета Седморката Блейковска
V. 2, И Там Ще Остане Тя За Вечни Времена!
V. 3. И Ще Гледат Към Нея Ден И Нощ Простосмъртни Люде И Ще Въздишат
V. 4. Ала Величавите Й Мегабайти Ще Са Достъпни Само За Малцина Избрани, Тези, Верни Мене!

VI. 1.Тогаз се зачудили хората как могат да бъдат верни богу, ала не могли да се досетят, поради щото били още неуки и прости.
VI. 2. И мрак налегнал душите им, и всяка надежда загубили.
VI. 3. Ала един не бил тъй дълбоко покрусен, а гледал гордо пред себе си, а очите му пронизвали далечината.
VI. 4. И когато всички отчаяни гледали вътре в себе си, никой не видял как той сам поел към планината Божия.

VII. 1. Дни и нощи вървял по света, и нозете му се подбили, та го боляло щом стъпвал по земята.
VII. 2. Дни и нощи пресичал реки и морета, и нозете му се подули от влагата, та вече бил тромав и пристъпял бавно
VII. 3. Дни и нощи го пекло жаркото слънце, и нозете му се опекли и кожата се свлекла от тях.
VII. 4. Ала не спирал той, а погледа му все стоял връз планината на бога, а усмивката не напуснала устните му.

VIII. 1. И един ден достигнал планината.
VIII. 2. И извиясявала се тя далеч нагоре, отвъд зренито на човека.
VIII. 3. И била грозна, и остри били робовете й.
VIII. 4. Ала човека рекъл Аз може да не виждам края с очите си, ала вярвам повече на своята душа.
VIII. 4.2. И започнал да се карети.

IIX. 1. Нагоре вървял, метър по метър, вдишване след вдишване
IIX. 2. И обикаляли около него слънцето и луната, и слънцето го горяло жестоко, а луната се присмивала на жаждата му.
IIX. 3. Защото нямало какво друго да правят и им било скучно.
IIX. 4. Но така или иначе не могли да го спрат.

IX. 1. И един ден стигнал той върха.
IX. 2. Уморен бил той, ала се движел все тъй живо както преди да тръгне.
IX. 3. Жаден бил той, ала не погледнал хилядите водоскоци и магазинчето за минерална вода в бутлки от половин литър.
IX. 4. Гладен бил той, ала не го спряло нито това, нито нищо друго да продължи към целта си. И той го направил

X. 1. Кой Си Ти И Как Смееш Да Идеш В Моето Царство!?
X. 2. Запитал Бог простосъртния и искри литнали от очите му.
X. 3. Ала не Трепнал мъжа, а само гледал напред, и усмивка се разляла по лицето му.
X. 4. Дойдох да взема това, което ни принадлежи, всемогъщи.

XI. 1. Разгневил се Бог, ала и се учудил.
XI. 2. И викнал Що Е То Дето Е Твое У Мен?
XI. 3. Кажи Го Или Умри Като Лъжец!
XI. 4. И С Телесата Ти Щируват Гарвани И Червеи И Разни Мухи Ще Си Снасят Яйцата В Теб!

XII. 1. Ако За Огъня Идваш, То знай, Че Той Никога Не Е Бил Ваш - Роди Го МОЯТА Мисъл, Когато Моето Копие Удари Тъпото Дърво, Под Което Беше Застанал Атеиста.
XII. 2. Кремъка Няма Да Получиш, Той Е Мое Дело - Останало от Първичното Сътворение!
XII. 3. Ни Е Ваша Ядрената Енерия, Защото Сте Тъпи Варвари И Още Не Сте Я Измислили!
XII. 4. И Ни Камък, Ни Дърво, Ни Звяр По Земята или Птица В Небето Ще Ти Дам Аз, Защото Всичко Е Мое, Мое, Безценно Мое!
XII. 4.2. Ам-Гъл!

XIII. 1. Ала смъртният мъж гледал гордо окото на Бога, и не спирал да се усмихва.
XIII. 2. За друго съм дошъл, Всемогъщи.
XIII. 3. Дойдох за нещо наше, което ти ни отне.
XIII. 4. Дойдох за Седморката на Блейк.

XIV. 1. Ваша?! ВАША?!
XIV. 2. попитал Бог.
XIV. 3. Друг Път Ваша, Тъпи Простосмъртни!
XIV. 4. Аз Съм И Пътя, И Истината И Живота! Аз съм Продуцента И Режисьора И Сценариста! С Какво Право Ми Я Искаш?

XV. 1. Право ли?
XV. 2. О, Велики. Ако идвах с право, аз щях да съм глупак, и ти би бил прав да ме убиеш.
XV. 3. Великите не признават правото.
XV. 4. Аз идвам с Брадва(tm) !

XVI. 1. И затрещали небесата, и вятъра подел вой и вопъл се понесъл над света.
XVI. 2. Създал Бог светкавица, и я запратил по героя, ала Брадва(tm) била заземена, и с изолираща дръжка.
XVI. 3. И нападнал Бог героя с Огън, ала Брадвата(tm) минала през него, и го разсякла, и минал той от двете страни на героя без да го нарани, само дим му влязал в носа та кихнал.
XVI. 4. Възправил се Бог всемогъщий и с кремъчно острие замахнал, и светело то с магията божия и било олицетворената сила, ала Брадва(тм) застанала на пътя му като багер на влакова линия, и стошил се кремъка на хиляди песъчинки, и се разлетяла във въздуха.
XVI. 5. И мамка му, било красиво.

XVII. 1. А Бог гледал и не вярвал. Не възжелал да нападне и с ядрената енергия, защото все пак бил мъдър бог и мислел да живее на онази планина още хиляди години.
XVII. 2. Само Изгледал със скръб Героя и Го запитал:
XVII. 3. Защо Стана Така? Ти Ме Разгроми - Мен, Вечния, Всесилния! Ти Победи Огъня, И Светкавицата, И Кремъка, Най-Добрите Оръжия, Които Някога Са Били, Оръжия, Които Най-Силното Нещо, Времето, Нивга Не Ще Победи!
XVII. 4. А Героят все така стоял с брадва в ръка, и дълго не продумял, усмихвал се и гледал вечността.

XVIII. 1. И накрая, след като минало много по много време, рекъл
XVIII. 2. Вечността не е толкова могъща, колкото изглежда за вечния.
XVIII. 3. И дори камъче на безкрайният път може да обърне колата.
XVIII. 4. Брадва(тм) не е вечна, Всемогъщи. Ще ръждяса и ще стане на прах, като всичко, сторено от хората. Ала преди това... за годините, в които тя е тук, в ръката ми, аз съм вечен - а и да не съм това, поне силата ми е богоподобна.

XIX. 1. Всичко има край, всемогъщи. Дори вечното, Вечни. Не че намеквам нещо. Просто дай насам дисковете.
XIX. 2. И очите му пробляснали по оня начин, по който не искаш да виждаш да блестят оите на недоброжелатели, въоръжени с Брадва(tm)
XIX. 3. И бог за първи път разбрал колко дълга е вечността.
XIX. 4. Точно колкото й скимне.

XX. 1. И поел героят с дисковете към дома на племето си, и радост изпълвала сърцето му.
XX. 2. И пристигнал, и рекъл високо "Възрадвайте се всички! Нося ви Седморката на Блейк, що самите богове скриха от нас!"
XX. 3. Ала никой не се зарадвал, а хората продължили дребните си дела. И само един проговорил на героя
XX. 4. Седморката на Блейк, казваш? На това не му ли мина модата?
XX. 4.2. Така де, нищо не е вечно. А и ефектите на филма са престарели за днешно време...
XX. 4.3. Все пак благодарим за положено усилие. Довиждане.
XX. 4.4. Хайде банда, Тошо е изтеглил матрицата три!

Синьо-розов. С жълти отенъци.