първи път беше още в тъмните години, на ученичеството. Знаете как е 5 дена училище, отвреме навреме купони, сваляне на съученички, четене на книги и ако ти остане време ...учене. Та седейки си един съботен слънчев следобед, полегнал в Спалнята (иначе ревностно пазена от родителите ми със всички подръчни средства) си четях някаква си книжка с име "Намотки". И съществувайки си така безметежно, не мислейки за нищо и борейки се със твърдите страници на книгата (беше издание на МЕГА а техните ...хмм листи бяха като от кадастрон) се звънна на Вратата!!! И така... един съсед ми показа най-новата си книга: "Килимените хора" на някой си хипер неизвестен автор. Всъщтност, това което каза беше:
- Еееей, глей я тая книга, майна! Супер е! Аз направо се изтрещях(?!) като я прочетох! Искаш ли я?
Стана ми странно, че се опитва да се отърве от нея така бързо, но...
така или иначе приключвах с предишната, а нямах какво да правя утре. Та... Съгласих се... На другия ден Я прочетох. Цялата. И на следващия. И на третия. После... Прочетох "Ерик"... Това е началото.
Краят Неизвестен

Smite