Мен продължително ме обгазяваха с идеята, че Пратчет е нещо много тъпо и не си струва много много да си губи човек времето с него. Ако го четеш като ”списание” може и да убиеш почти приятно времето си с него. Това беше цитат.
Добре, че любопитството ми все пак надделя.
Попаднах първо на Ерик и после с първата си стипендия си купих една торба с книги на Пратчет, които се намираха на Славейков по това време. Следващата ми беше Морт.
(Фантастична Светлина, Еманципирана магия, Цветът на магията, Номите и май това бяха на пърото купуване)

...Reminds me of the second time
That I followed you home...