|
Обсадното дело в Древна Гърция
През периода от падането на Асирийската държава /612 г. пр. н. е./ до издигането на Дионисий I от Сиракуза 405 г. пр. н. е/ обсадните технологии не претърпяли значителен напредък. Наследникът на Асирия - Персия не използвала обсадното дело в такъв широк мащаб, а на гърците много от тези методи не били познати.
Положението се променило, когато през 5 в. пр. н. е. картагенците започнали война в Сицилия срещу гръцките колонии там. Картагенците унаследили традициите на финикийците /на които се приписва изобретяването на балистата/, но понеже били главно морска държава не внесли голямо развитие в инженерното изкуство. Това обаче сторили Сиракузците - те взаимствали и подобрили картагенските бойни машини, правейки революция в обсадното дело.
До тази промяна, отбранителните съоръжения в Древна Гърция били непробиваеми. Крепосните стени, с които били опасани полисите, правели войните кратки. Обикновено изгубилата сражението армия се укривала зад крепостните стени, а победителите, не разполагащи с ресурси за щурм на крепостта, разорявали околностите на града и се оттегляли. Големите войни траели десетилетия, тъй като нито една от враждуващите страни не могла да нанесе на противника си смъртоносен удар.
Една от най-ярките обсади през този период била блокадата на Сиракуза от атинската войска през 416 - 413 г. пр. н. е /по времето на Втората Пелопонеска война/. След като извършили десант и разбили един сиракузки отряд, атиняните, под командването на Никий, се установили на т. нар. Епиполейско плато и построили две крепости - Лабдалон и Кръглата крепост. От последната те започнали да копаят ровове и да издигат стени, за да отцепят по суша града, докато флотата им блокирала пристанищата на сиракузците. Обсадените се опитали да спрат атиняните, правейки излази и строейки контрастени, перпендикулярни на атинските. Атиняните обаче удържали позициите си и към 414 г. пр. н. е. Сиракуза била почти отцепена.
Тук обаче Никий допуснал голямата си грешка. Считайки войната почти за спечелена, той не завършил строителството на стените около града. В това време Сиракуза помолила за помощ Спарта и последната им пратила на помощ Глип - един от най-добрите пълководци. Той успял да дебаркира в Сицилия и да влезе в града. Спартанецът реорганизирал отбраната и неочаквано нападнал и превзел крепостта Лабдалон и я свързал с града посредством стена. След това сиракузката флота атакувала атинската, но претърпяла поражение. Глип обаче успял да завземе хамбарите на противника, затруднявайки снабдяването на атинската войска с припаси. Дори подкреплението от 5000 човека, което последните получили не дало резултат, още повече затруднявайки изхранването на войската. Сиракузците построили флота и блокирали атиняните в залива. Опитът на последните да пробият блокадата бил неуспешен и Никий изгубил половината от флотата си. Така блокирани по суша и море обсаждащите се превърнали в обсадени.
Тогава атиняните изоставили корабите си и започнали да отстъпват по суша. Преследвани от стрелците и кавалерията на противника те изгубили по-голямата част от войската си. След като били обкръжени, те се предали. От 50 000 войници, обсаждащи Сиракуза в началото на 415 г. пр. н. е. към 413 г. пр. н. е. останали само 7000 бойци. Атинските пълководци били екзекутирани, а войниците били изпратени в каменоломните, където малцина от тях оцеляли.
Макар че от гледна точка на обсадните технологии, блокадата на Сиракуза не е особено интересна, тя е типичен пример за това, как са протичали обсадите в края на 5 в. пр. н. е. Атиняните не се опитали да разрушат стените на града, ограничавайки се с пасивна блокада и опитвайки се да го накарат да се предаде, изчерпвайки провизиите си. Ако бяха довели докрай отцепването на града, Сиракуза най-вероятно щеше да падне, а това щеше да промени съотношението на силите в Средиземно море и да предопредели победата на Атина в Пелопонеската война.Редактирано от Last Roman на 05.07.07 21:12.
|
Re: новаторство и приемственост [re: Last Roman]
(PRAEFECTUS URBI)
