|
|
| Тема |
 Re: новаторство и приемственост [re: roxy] |
|
| Автор |
Last Roman (PRAEFECTUS URBI) |
|
| Публикувано | 02.07.07 21:54 |
|
|
|
Само да уточня, че мостът на Цезар над Рейн не бил понтонен, а напълно закотвен и стабилен, построен само за показна демонстрация на римското инженерно дело пред варварите.
Иначе темата за развитието на обсадното изкуство в Античността наистина е интересна и доста обширна, затова ще почна да я развивам лека полека.
Обсадното дело при асирийците
В древността без подходяща техника армиите често били безсилни пред добре укрепен град и единственото, което им оставало /при наличието на достатъчно време и търпение/ било да чакат запасите на защитниците да се изчерпят и те да се предадат. Първи данни за използването на стълби и прототипи на тарани имаме още от времената на Средното царство в Египет. На барелефите от гробницата в Бенихассан имаме изображения на воини, скрити под навес и опитващи се да пробият стените с помощта на заострени прътове. През Новото царство обаче подобни изображения липсват.
Първо споменаване на обсадни оръдия е свързано с обсадата на град Нурругум от асирийския цар Шамши-Адад /1813 - 1761 г. пр. н. е./. При тази война били използвани тарани и кули. С помощта на тези нововъведения повечето градове в Месопотамия и Сирия паднали под напора на "железните хора".
Асирийците първи започнали строителството на насипи и ровове около обсадените градове, за да прекъснат хранителните доставки и да предотвратят нападенията от страна на защитниците.
Към редовната армия били създадени цели поделения от инженери. Към 8 в. пр. н. е. асирийците нямали равни в изкуството на обсадните технологии.
Методите били различни:
- сапьори правили подкоп под градските стени;
- били издигани насипни валове, по които войниците се прехвърляли върху стените;
- използвали се и щурмови стълби.
Под прикритието на подразделения от стрелци, криещи се зад обсадните си щитове и обстрелващи непрекъснато защитниците, асирийските войници придвижвали към крепостта обсадните кули и тарани - гордостта на асирийското военно дело. Кулите били с четири или шест колела, няколкоетажни, високи от 8 до 10 метра. На горните етажи се разполагали стрелците, а в основата им били монтирани тарани с остър метален връх, разрушаващи стените. Съоръженията били покрити със сурова кожа, които ги предпазвала от метателните снаряди на противника и огъня.
Особено ефективно било съчетанието на обсадна кула, качена на насип /тактика, използвана след векове и от римляните/. Насипът достигал на височина до средата на стената и се застилал с каменни плочи. С помощта на войници или животни кулата се придвижвала и заставала плътно до стената. Тъй като в горната си част стената била по-тънка, таранът лесно я разрушавал, а през това време стрелците от кулата обстрелвали защитниците. След това в образувалата се пролука нахлувала асирийската пехота и градът падал.
Една от най-добре документираните асирийски обсади е тази на еврейския град Лахиш /през 701 г. пр. н. е./ от цар Синахериб. Бойните действия били увековечени на барелефи. След отказа на защитниците да предадат крепостта, градът бил обкръжен. Асирийците издигнали лагер с правоъгълна форма и ров /подобно на римските лагери/ на едно възвишение на 350 метра от градските стени. След приключването на пасивната бллокада започнала и активната част. Първи открили боя стрелците, които прикрити от огромни щитове, обстрелвали гарнизона. В това време инженерите започнали строежа на насипа и кулата. Когато тя била готова, войниците я придвижили към стената и с помощта на таран пробили дупка в нея. Паралелно с това сапьорите, прикривани от навеси дълбаели основата на стената.
Под прикритието на стрелците другата част от войската завзела стените, качвайки се по допрени към стените стълби. Щурмът продължил няколко дена. Градът бил варварски разграбен. Част от населението била избита, а друга - отведена в робство. През 684 г. пр. н. е. същата съдба сполетяла и Йерусалим и Юдея станала част от Асирийската империя.
Facta, non verba!
| |
| |
| 
|
|
