Хубава тема. Само се чудя Хенмана с тези пристрастия и разбирания как още не е разкрил фенството си към Федерер, ама карай. :) А ти Родик вече не го броиш за жив ли? :)

Аз ще отбележа:
- Карло: титуляр на най-добрия туитър в историята и най-елегантния лифтиран бекхенд, измислян някога;
- Маю: полъх от миналото, съавтор на най-големия мач в историята;
- Иснър: явно бая фенове се извъдихме :) точно шампионският му непукизъм и това, че въпреки ръстта си разви стабилна игра от дъното ме радват и мен;
- Сода: или иначе казано Надалоубиецът... като фен на шведския спорт не мога да не съм му фен, кефи ме още от един мач с Мартин Веркерк на Уимби'02;
- Раонич: още един полъх от миналото и още един път шампионско присъствие, безспорният ми любимец от младото поколение.

Банди ми е също слабост от един известен период от време, но несериозността му и похабяването на талант много ме дразнят. Същото важи и за друг мой любимец - Гаске, макар че техни мачове бих гледал дори на чалънджъра в Акапулко, не те мъчат с играта си. :) Цонга и ХМДП също са ми симпатични, внасят колорит и агресия в скучния елит, но трудно бих ги определил като любимци, а и те са едни лигли понякога...

И специално споменаване, тъй като все още играе на двойки:

ЗВЕРА!!!!