Според мен Иснър си е достатъчно талантлив - виж един Карло също работи много през годините, но играта му от дъното на корта така и не стана и наполовина толкова солидна колкото тази на Джони в момента. Колкото до Долго, наистина е нестандартен, но мен не ме кефи, много са му хаотични и рязки ударите, а и това, че при сервиса не чака топката да почне да пада, а я хваща още докато лети нагоре, ме дразни определено.

Иначе, ако трябва да изброя и аз имена - Раонич, Родик, Цонга, Сьодерлинг, Налбандиян, Хюит, Маю, Иснър (не ги подреждам). Любо, Гонзо и Блейк не ги броим вече, иначе и те са в тази групичка. За да стане интересна тема и да не е само изброяване, ще си изложа и аз аргументите:

1) Милош Раонич - най-накрая някой по-различен играч от младото поколение, сервира мощно, залага на по-плоски удари, обича да излиза на мрежата, а и има безспорно шампионско присъствие на корта. Какво повече му трябва на човек? :)

2) Анди Родик - Родик ми е любимец още от самото начало заради експлозивния си стил на игра. Откакто се прероди като испанец от 80-те не ме кефи толкова, но просто има някои хора, които кой знае защо са ти симпатични дори без да ги познаваш и Анди е един от тях. Излъчване, присъствие, поведение и т.н.

3) Жо-Вилфред Цонга - също като Раонич ми напомня за старото време, много ми харесва как миксира играта си с чести излизания на мрежата, майсторски волета и плонжове и, разбира се, агресивна игра от дъното на корта + любимия ми слайс бекхенд.

4) Робин Сьодерлинг - когато е във форма, е истинско удоволствие да го наблюдаваш - безкрайно доминиращ стил, равностойни удари, кефи ме и нахаканото му поведение на корта - може би защото обикновено е насочено срещу надал. :)

5) Давид Налбандиян - коментирали сме достатъчно, едва ли има някой, който да не симпатизира на Банди - Паганини в тениса. :)

6) Лейтън Хюит - може би мнозина ще се учудят, защото Лейтън нито играе сервис-воле, нито има доминиращ стил, но го уважавам безкрайно, защото е може би най-големият боец в историята на тениса - толкова много обърнати мачове, толкова операции, толкова проблеми и така и не се предаде никога и продължава да дава винаги всичко от себе си (справка: тазгодишното АО). Поведението му на корта, като изключим взривните камони от ранните му години, според мен е перфектното за един професионалист и всички трябва да се учат от него - абсолютно еднакъв подход към всяка една точка, еднакви ритуали (фланелката, шапката), не се поддава на отчаянието, когато губи, а продължава да играе точка за точка; не прибързва и, когато печели убедително (за разлика от Род например).

7) Никола Маю - най-добрите волета според мен в световния тенис в момента заедно с Йодра, който обаче има предимството на сервис с лявата ръка, да не забравяме. Само заради представянето си на Куинс '07, когато напомни за Рафтър от най-добрите години на австралиеца, Маю ми е вечен любимец. :)

Това е от мен. :)

Някой чупи рекорда,
някой пада зад борда.

Редактирано от Henman на 11.03.12 19:15.