Защото "успял" значи по-скоро някой, който е успял да направи конкретно нещо. А успешен - е човек, който жъне поредица успехи в определена област, на определено място, и по причина на успехите си се е наложил с това... Тоест - успял като цяло.

Най-лесно би било да те пратя да питаш преподавателката по английски, тя много добре знае причината за появата на "успешните хора", но ще се опитам да обясня:

"Успял" е мин. св. деятелно причастие. То се образува от основата на мин. св. време, като окончанието Х се замени с Л - успея (сегашно вр.), успяХ (мин. св.), успяЛ (мин. св. деятелно причастие).

Тези причастия имат много широка употреба в българския език.Те участват в редица сложни глаголни форми - за всички глаголни времена. Най-накрая той успял да спечели титлата. - Какво направил - успял (сказуемо)

Миналото св. деятелно причастие се използва и като определение, какъвто е нашият пример. Той е успял човек - Какъв човек - успял (съгл. определение).

Миналото свършено деятелно причастие представлява преход между глагол и прилагателно, затова може да е хем глагол, хем прилагателно.

"Успял" и "успешен" не са взаимозаменяеми - колкото неправилно е да кажеш "успяла операция", точно толкова е и "успешен човек".

Всичко се дължи на английския, който вместо да обогати езика ни, го направи по-беден. И ако "успешният бизнесмен" изяде хляба само на една дума - "успял", "визията" - на две думи - "виждане" и "външност", то "проектът" и "случването" направо избиха рибата - никой не композира, не редактира, не изгражда, не превежда, не рисува, не строи, не снима, не създава, не пише, не режисира... нищо не се осъществява, не става, не се провежда, не се състои, не се реализира - всичко това влиза в две думи - проект и случване.

Рафа Надал, ако до края на живота си не спечели нито един мач, дори ако реши да не се състезава, пак ще остане в историята като успял тенисист.