|
Тема |
Re: Турцизмите! [re: здpaвeц] |
|
Автор |
Taй Фън (непознат) |
|
Публикувано | 18.07.12 10:34 |
|
|
Връщаш ме към цяла история даже от 70-те.
Думата се споменаваше многократно и по няколко пъти на ден. Основно баба я вмъкваше задължително в разказа си.
Слушателите - поколение набор на баба 1908 +- някоя година, отдавна измряха, селото се обезлюди и тревяса и само един далечен, но до материализация изпъкващ спомен, носи все още моя милост.
Наше село се освободило доста късно. Дотогава тотално турско присъствие, което дало и името на махалата -Турската махала (опсс, махала е пак турска дума за населено място). След Освобождението нито един турчин не останал, всички заминали за Анадола.
Нашата къща близо до едно келеме( пустош, голо поле -тур.)
И там имало един празен кладенец, покрит с плосък камък изрязан в средата, почти изравнен със земята.
Та дошли в селото през 70-те години двама ли, трима ли турци от Турция ,историята ми не знае, но питали, разпитвали за тоя кладенец и местните им го показали.
Вдигнали плочата и извадили кожена торба с жълтици. Дядовците им все пак са успели да им предадат това, което не са успели да вземат със себе си.
Неколцината местни жители се тюхкаха, че толкова години са минавали покрай тоя камък, овце са пасли край него, седели са на него и никому на ум не дошло да го вдигне.
И когато неосведомените все още тогавашни люде питаха : Кога стана това?, отговорът неизменно беше - Ааа, не беше хане(? признавам не знам превода) кога, беше.
Редактирано от Taй Фън на 18.07.12 11:02.
|
| |
|
|
|