Случката ми напомня нещо от 6-7 клас. Когато бях начален пияч. Събрали сме се 3-4 хаймани, както разправяше една комшийка и се мотаме по улиците посред бял ден и се чудим каква простотия да измислим. Бях взрл касетофона и дъним метъл по комплекса на Христо ботев, тъкмо го бяха открили и построили.
И един даде идея, дайте да се напием. Отивсм си аз в къщи, както и всеки у тях и ще крадем пиене от вкъщи.
У нас алкохол се задържаше като прах на тъпан(калоферски лаф), понеже баща ми беше като попивателна.
И гледам майка ми лека и пръст беше правила домашна шоколадка. Почти цяло шише. Глътнах аз скришом един гълток, и набутах шишето във вътрешния джоб на една шушлекова грейка.
И докато ме видят и извикат нещо баба ми и майка ми, и дим да ме няма..
Сборен пункт до рекатс под нас. Аз бях взел шоколадка, един друг лимонадевко шише с анасонлийка, третия беше взел скришом вишновка. А четвъртия половин шише вино. Тоя с виното бил тафил от баща си и половин кутия цигари Родопи.
И къде, къде.. Много народ покрай реката, хайде по поляните и деретата над паметника на Ботев.
И там на 200 метра в боровата гора в едно дере зад паметника така се усмъртихме, направо ужас.
Това ми е било и първото по яко напиване. Всеки пиеше по малко от всичко, но аз наблегнах на шоколадката и анасонлийката. От тогава мразя шоколадка. Страшно коварно питие е.
Пушим ние, пием, правим се на тежкари.. И гледаме няколко момичета от близката махала се разхождат в съседното дере по пътеката. И ние вече пияни ги издебнахме и пресрещнахме с викове. Тия подскочиха от уплаха. После ги напихме и тях, с остатъка от което беше останало, и взехме да си смигаме. Че ще ги сваляме и обарваме.
Те се дърпаха и пискаха, ама не им беше много неприятно де. На наша възраст бяха горе-долу.
Някои от тях за сефте опитаха цигари тогава, пък и алкохол. А ние отворени, вече пушехме от година, и имахме стаж в алкохола.
И тази работя прерастна в това че всеки прибара по една, какъв късмет само -те 4 и ние 4ма.
Не че нещо се случи, ама поне се понатискахме и барнахме това-онова.
Докато един овчар не дойде да ни разгони със сопата.
После като разбраха нашите, срам голям. А бащата бог да го прости се скъса да се хили. Хем ме пердаши, хем се смее.
Коцкари а? Обърнахте ботева поляна на нощен бар, кабаре и вариететна програма.
Да бях на тоя овчар, главите щях да ви спукам с дряновицата.
Сума ти бъзици после имаше за това, а майка ми беше потънала в земята от срам.
По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!
|