Да ти кажа честно, мисля че все още не съм. Понеже жаждата се върна. Оная жажда от края на 2008,2009.
Седем дълги години не пих. И почти не чуствах жаждата. Защо ми трябваше да правя експврименти? Запалих кюмбето за жалост. И макар че за три месеца само веднъж се издъних, се усещам на моменти че се спирам и заглеждам в бутилките в кухнята, влизайки в магазин си мисля за алкохол, сънувайки насън.. сънувам че пия от бутилки направо. Така че не мисля че съм го преодолял. Първите 3-4 месеца са много трудни, всички казват това в АА.
И няма значение дали не си пил 2 месеца или 20 години, почвайки да пиеш си отново на позицията в която си бил преди да спреш.
Като пропушиш пак ти е гадно нали?
Вие ти се свят, замаян си.. Но след няколко цигари и пъти ти минава, и вече си готов..
При алкохолика дори и замайване няма. Когато пропих за жалост миналата година, констатирах че след 7 трезви години не беше проблем на концерт да изпия близо 10 бири, първите две на екс. Сякаш бях държан на въже. И след 10 бири за 6-7 часа, бях значително по-трезвен от доста други хора около мен.
Не пуша и имах чуството че можех да изпия буре с бира направо.
Ако бях казал на жена ми че съм ударил 10 бири по 400мл, едва ли щеше да повярва. Тя мислеше че съм изпил само две-три бири.
След време взех да изпивам по половин бутилка горе-долу на койтейли, плюс бири.
На именния ми ден на масатс събрах очите на хора които не бяха виждали пиенето ми дотогава със бутилка седмаче от уиски Тюламор Дю, плюс няколко ирландски тъмни бири гинес.

По-добре анонимен алкохолик, отколкото известен пияница!