Как робите са роби, а децата в много подобно положение на тях - свободни.
С времето ставаш роб на изборите си
Не мисля, по-скоро ставаме роби на желанията си.
Децата, дори да им запълниш цялото време с учене, тренировки, задължения, те пак са свободни, защото не влагат желания в действията си. Не учат, за да станат учени и да изкарват големите пари. Не ходят на тренировки, за да станат големите спортисти. Не изпълняват задълженията си, защото така ще могат да манипулират ... те вършат всичко което им кажеш, без да влагат някакви дългосрочни планове или да търсят изгода. Дори ако ги спреш от някоя тренировка, те веднага ще запълнят това време с игра и няма да им липсва. И всичко това, което ги караме да правят и те го правят, е в името на любовта. За да бъдат приети и обичани от родителите си, които и те обичат.
Свободен си, когато правиш всичко в името на любовта, тогава то не тежи, не те обременява, не те заангажира, а е като детска игра. Днес го правиш, утре можеш да правиш друго, защото единствената цел е да запазиш любовта, а не да запазиш работата, успехите, чистотата на името си и т.н. и т.н. безсмислени неща. Започнеш ли да правиш каквото и да било, заради изгодата която можеш да получиш ... ти вече си станал роб на това нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите