Хората, които се контролират, са винаги нервни, защото дълбоко в тях все още се крие смут. Ако не се контролираш, ако си жив и течеш, тогава не си нервен. Няма как да бъдеш нервен – каквото стане, стане. Нямаш очаквания за бъдещето, не играеш роля. Защо ще си нервен?
За да контролираш ума, трябва да останеш толкова студен, толкова вледенен, че да не може никаква енергия да тече в крайниците и тялото ти. Бъде ли й позволено да се раздвижи, тези потискания ще излязат на повърхността. Ето защо хората са се научили да бъдат студени, да докосват другите така, че все едно не ги докосват, да виждат другите и все пак да не ги виждат. Хората живеят с клишета. Те служат просто да избегнат истинската среща между двама души.
Хората не се гледат в очите, не се държат за ръце, не се опитват да усетят взаимно енергията си, не си позволяват да текат – хората много се боят, карат я едва-едва, студени и мъртви, стегнати като в усмирителна риза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите