И Инфинити май почна нещо по това, гледам и теб с думите - "искаш да виждаш мечтите си като възможни". Да. Така е. Ако съм тъп сух реалист, това материалистка ли ме прави? Ми лично никакъв смисъл не виждам да се опява за розови бъдеща, които някакси, видиш ли, липсвали.

Относно какво ли точно визирам. Визирам един персонаж, който желае спокойствие, спирка от нерви, платени сметки и хубав живот. Почива 15 дни месечно в заетост да споделя тези си мечти. И още един индивид, който взима ниска заплата, крепи висше образование в джоба колкото да се похвали с него, а дели носните си кърпички на две /това последното ме ужаси, честно!/. Нещо ми се срива. Губя способност за комуникация. И желание. Нямам допирни точки. И не мога да им обясня какво аджеба ме дразни така безумно. А наистина започва да е тежко и почти не мога да ги гледам, нито слушам. Прекрасността като човеци, мисли и т.н. ми е по дяволите след осъзнаване на фактологията, разбираш ли? И ме интересува нормално ли е или не и аз да му се не види, отговарям ли на обвиненията в материализъм или не?



- - - - -
lionfish siren