има някои клишета, по които много си падам. едно от тях е това, че ако спра да мечтая, то за какво живея - пари изкарвам, приятели имам, квартирата ми е хубава, малко ме боли зъб от три дни, но като цяло аз и хората, на които държа, сме здрави. обаче и липси и празноти имам. и се опитвам да ги запълня. и мечтая - както съм казвала и друг път - кога за околосветско пътешествие, кога за случването на разни събития по определен начин, кога за червена рокля с гол гръб... но мечтите за мен са нещо различно от целите. целите са нещо, което се постига с труд, възможности, опити, късмет...цел е да извоювам добри позиции на работа, например. може би разликата между двете неща в моите разбирания е конкретността и постижимостта във времето. за постигането на целите разчитам най-вече на себе си, докато при мечтите на първо място излиза обективният фактор. съвсем условно говоря.
що се отнася до това кого ценя...знаеш ли, имам изключително добри приятели, на които много държа и които много обичам, но за които трудно бих казала, че имат определени цели. те просто живеят за деня, карат по течението и се радват на неща, които за мен са загуба на време или не им отиват на годините. е, те са ми приятели. и няма да спра да държа на тях заради това. всеки преценява за себе си.
да стъпиш на нещо, за да имаш мечти - мнозина тъй наречени гении са имали мечти, следвали са ги, но не са били признати и оценени. вероятно мечтите им не са се сбъднали. е ... тях какво да ги правим.
има много умни хора, които са без късмет. и някой друг се възползва от тях и от техните умения, но те не се обезсърчават...
моят отговор на конкретно зададения от теб въпрос е твърдо не.

може би там и тогава друга съм била...