Незнам какви мечти се визират. Не всички искат пари за реализацията си, нали ?
На мен дълго време парите не ми трябваха, защото мечтите ми не са ги изисквали. Сега понеже се появиха някои такива "лакоми" мечти, ще трябва да забогатея, пък и ми се иска да видя как е, не че не знам, ама друго си е да пробвам :)
Сигурно няма да е задълго, защото много мразя парите и ще ги унижтожа страстно, но пък съм чувал че те са като нелечима болест, от която се умирало едва на старини, та ще видим ;)

И след толкова глупости, по темата -
Доколкото целите в живота са лесни за намиране и трудни за доказване на истинността им, мисля че по-скоро съм склонен да не ценя човек с цели, които намирам за глупави, отколкото да не ценя този, който още не може да си намери. Или пък не търси, защото да не се вижда смисъл от живота е нещо което добре познавам. И не мисля че това е глупост или някакъв порок. По-скоро ще го приема за разумност и определено не се чувствам крайна инстанция по въпроса кой крив и кой прав.
Целите в живота са си ли4на работа на всеки. Както и хомосексуализма например. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите.

Ти си прекалено реалистична. В смисъл че искаш да виждаш мечтите си като възможни. Може би не е лошо да имаш и по-невъзможни мечти, но с годините те ще те направят незадоволена от себе си и следователно нещастна. Така че по принцип намирам за правилно да имаш само реално достижими мечти. С тази уговорка обаче, че може реалните ти възможности да са по-големи отколкото си мислиш. Защото е възможно да се подценяваш. Хората обикновено се надценяват. Това е по-лошо, защото често засяга не само тях, в смисъл обещават повече отколкото могат да дадат. А някой пък разчита на думата им. Всеки сам се оправя с проблема си, стига да не пречи на другите.