Re: Вечно тъжния човек / Контакти / Споделено

Права си, неправилно използвана дума или поне дума, неизползвана в традиционния смисъл.
Струва ми се, че ти правиш нещо от рода да прилагаш частното към общото...но не съм сигурна. В едно си права (станаха вече две всъщност:-) : ако човек има до себе си друг човек, с когото да не се чувства неудобно да помълчи, ако искаш едновременно да си сам и да не си сам и има такъв човек, който може да разбере това и да постигнете това странно състояние - на присъствие и на отсъствие едновременно, то няма да има и усещанията на "обратни" желания на реалността в момента. От друга страна обаче...аз съм на мнение, че човек трябва да може да бъде и независим, да не е толкова подвластен на присъствието или отсъствието на някой.Да може да е самодостатъчен. Което пък всъщност е невъзможно май, заложено ни е в природата да не можем да си бъдем съвсем самодостатъчни. Въпросът е в това да можем да култивираме у себе си поне малко от самодостатъчността и да я поддържаме свежа винаги, а не да е на върхове и спадове...може би...но пък от там идва другия въпрос - възможно ли е да има хора, които не могат да култивират тази самодостатъчност :-)
Рецепта, а? Ще се повторя с горното малко...но не е ли именно в това развръзката, именно невъзможността да имаш всички тези неща, невъзможността да ги откриеш ..по-скоро да ги видиш...нещо като омагьосан кръг...