По-скоро предимно тъжен!
Той само това, клетият, и прави - да търси резон с чуждите кръвни тласъци.
Обаче и като бял човек да обяснява, пак като негър ще го разберат.
Ако въобще го изслушат.
И обикновенно като не го разбират, предпочитат да му каталясват възторга…
И искането за даване, за още, за друго или за на другаде!

Не песимист, разбира се – би се отказал, ако!
По своему упорит да остане себе си е, просто!

ПП. Изкарах си Нова Година, по-скоро началото й насаме с мене си.
Сега отново ми е тъжно, заради упоритото нежелание да уважат Избора ми.
А даже не им се налага да се съобразят с него, щото вече пост фактум.
И още ми е тъжно, че , явно, трябваше да им спретната някаква лъжа - нямаше сега да ме третират като дъвка. Пак. Ама то, както си ги насвикнал.
Пък навика е много трудно преодолимо нещо. Особено чуждия, чини ми се.

СТРУНА В КИПЕЖ