Има такъв човек, даже много са такива. Повечето. Или може би всички, но не абсолютно всички (тоест все някъде има изключения).

Не си представям някога да стигна до заключението, че съм доволен от това, което съм постигнал, че съм щастлив или поне в някакво равновесно емоционално състояние. Струва ми се, че това даже е страшно - напасне ли се всичко, което ми пречи, какво ще ми остане?
Все пак наистина не мога да се оправдая за непредизвиканото ми лошо настроение или това, което казваш с Като да искаш да си дивееш тогава, когато трябва да стоиш мирно и да искаш спокойствие и самота, когато всички се интересуват и са около теб :-)
Някои са влюбени в това си състояние. Ако в даден момент напълно им се угоди, вероятно тези хора ще станат хипохондрици от нямане какво да правят. Можеш да се надяваш да не си един от тях, аз също...

А наистина всяка формулировка, свързана с думата "вечно" заслужава :-)

None.