Съвсем си права за думата, но точно тя звучеше правокативно :-)
Тъжният човек...защо ли така добре те разбирам ? ;-)
Това не е определение обаче, това е състояние, което може да продължи толкова много, че да ти се струва вечно и дори да не помниш началото, но по-важно е да търсиш края , т.е. да имаш Надежда. Искаш ли да ти подаря една Надежда? ;-)
Много са тъжните хора, понякога те толкова добре прикриват тъгата си, че дори не предполагаме, че са такива. Понякога дори те са едни много усмихнати хора - весела обвивка, прикриваща успешно една много тъжна същност. И наистина - независимо от обвивката същността може да види пак само такъв - Тъжен човек и да разбере. Знаеш ли от какво мисля, че има нужда тъжния човек след Надеждата - от истински приятел, от човек, който го разбира.
И както само гладния познава сладостта на хляба, така тъжния може истински да се зарадва на дребните неща, защото една усмивка е наситина ценна за него - истинска усмивка...
Защо е тъжен тъжният човек ? Неудовлетвореност, чувство на непрекъсната празнота, няма това, което иска , а понякога дори не знае какво точно иска, не защото в буквалния смисъл не знае какво иска, а поради факта - невъзможност , липса на светлина в тунела... Иска да е сам, когато е заобиколен от хора/защото не това са хората, които всъщност иска/ и иска да е с хора, когато е сам/но точно тези хора не могат да са с него/...
Рецептата :-) - Надежда, че няма да е вечно така, Вяра , че ще се случат нещата, които ще ни направят весели, Сила - да преодолеем етапа от живота ни/кратък или кошмарно дълъг/, в който ние сме Тъжни хора, Борба - с тъжността :-) - по всякакви начини и поне един Приятел - истински приятел до нас.
И на това отгоре избива на писане ;-)...