чай ся :) - изобщо не става дума за легитимиране чрез различните парадигми - това ми се вижда много dead-end идея; ако и да има радикално дефиниции на предмета, то това са дефиниции на един и същ предмет - хахаха :);

все пак, има разлика между основните социологическикатегории, и начина по който те се употребяват в специфичните парадигми и модели. това всъщност е най-ккраткия оотговор на въпроса ти.

от друга страна пъл, ще забележиш че множеството специализации на социологията не са безкрайно много (около 50тина ако не се лъжа), което намеква че процеса на образуването им не е чек толкова безразборен. теоретично, всеки компонент от социалния живот би могъл да стане основа на нова специализация (Социология на ); само че за целта първо трябва да докаче че формира някаква относително автономна сфера на социалния живот (чее не е частен случай или пък ефект на функционирането на вече дефинирана такава) т.е. да притежава някаква вътрешна логика И (2) да е възможен анализът на тази област във връзка с 'околните' социални структури; т.е основаването на клон 'Социология на киното' може да е доста рисковано за бъдещата кариера ;). не че няма такива примери де :(


от друга страна. каталогизирането на различните социологически парадигми би било последното място където бих отишал ако случайно почне да не ми дава мира въпроса е ли наука социологията. що се отнася до това че те дават различни обяснения на 'така а не иначе станалостта' - пак опираме до ограниченията налагани от това, което сме нарочили за действителност; например, никоя парадигма, колкото и да е хитра, не може да игнорира факти като решаващата роля на свободните пазарни отношения, технологичната иновация институционализиранто на науката и т.н. и т.н. за конституирането на модерните общества. а това са процеси които досега не съм чул някой феноменолог да обясни удовлетворително. което не пречи феноменологията да е изключително важна и влиятелна парадигма. само дето се използва за съвсем други 'работи'.

т.е. - подложени на емпирична проверка, ставя ясно коя парадигма колко пари струва. с това предполагам става и ясно чащо не можеш да използваш претенциите на коя да е парадигма като самодостатъчна база да легитимираш социологията.

да, да, да, тука веднага някой ще ревне че нямало description без presription и как видите ли науката екзпанзира като структура на властта, задушаваща възможността на някакви 'другости' да се прояват - и това си е самата истина. само дето не виждам къде е проблема във всичко това... защото не можеш и да prescribe-ваш без да имаш някакъв фундамент от систаматизирани знания. не на последно място, науката като публично начинание както социолозите особено обичат да тръбят, създава достаъчно условия да бъдеш изяден с парцалите от колегите си ако почнеш много да прекалиаваш с претенциите си. е, в някои катедри това никога няма да стане :))))))


ПП Едно време ми трябваха 3 години да престана да се мотая като пиле в кълчища сред многото парадигми и т.н.; голяма вина за това предполагам има Фотев - всичките ми уважения към него, но тоя учебник по история на социологията може да сеизползва единствено за справочник; т.е. никакви интуиции за контекста и релания ефект на всиеки иначе така грижливо изброени парадигми