чай са ,

това че не одобрявам вапроса, не значи че не ти написх това, което според мен е отговора ;-)

пак повтарям - не можеш да легитимираш социологията използвайки тая или оная парадигма. най-големия проблем на социологията, дори се изкушавам да добавя - проблем на нашенската социология е претенцията за пълна рефлексия върху това, което се случва в света. а най-елементарна методологическа култура би следвало да унищожи тази претенция.

в частност:
1. Социологическата класика (Маркс, Вебер, Дюркейм + ) не е набор от парадигми, а набор от интелектуални принципи, които оформят всички по-нататъшни търсения в социологията. Толкова. Не защото са гении или нещо от сорта, но съумяват да задвижат конституирането на социологията като модерна наука. Със съответните ограничения

2. 'парадигмите' които толкова те тормозят сами по себе не са и не могат да бъдат основание на каквото и да било разбиране за света, т.е. имат смисъл само доколкото са положени върху определени базисни методологически принципи. От там нататък подбираш парадигми в съответствие с нуждите на конретния си проблем.

Преди сума време някой тъдява беше нарекъл тази ми позиция 'щастлива убеденост' и този етикет продължава максимално да ме кефи
не за друго, а се убедих че най-голямата варварщина на образованието по социология в Софийския е че се опитва да вмени практикуването на социология като екзистенциална позиция. А тя не е нищо повече от една най-обикновена шибана модерна наука със съотвения си предмет, предпоставки, методология и предназначение. Дисциплинирано практикуваната социология си има много строги ограничения и й е напълно чужда претенцията че НАИСТИНА и ВСЕЦЯЛО разбира света.

Що се отнася до 'емпиричната проверка', въпросът има поне две страни. 1. каквато и изобретателност да прояви т.нар. социален учен, не може да заобиколи факта че в модерните (а и не само модерните) общества икономическите взаимодействия са ключова част от социалния живот. Основната разлика е че в модерността от ключова, те се трансформират в структуроопределяща. Така че просто не разбирам какво имаш предвид казвайки 'да не би да искаш да оставим иконоическата парадигма да доминира'. Тя си доминира независимо дали я оставяме или не :-))))))))))))
2. Преговорите за разширяването на НАТО анализирани през призмата на теорията за полетата на Бурдийо. no comment.

Tака че въпросът за избора на 'правилната' парадигма ми се вижда излишен. Социологията не е упражнение на 'свободния дух' а строго институционализиран бизнес изпълняващ определени функции. Импликациите на методите на този бизнес са си личностен проблем - съгласен съм че социологическото мислене е изключително мощно, само че не е ясно защо на някой който не е завършил социология трябва да му пука за това...

Редактирано от navlek на 30.03.02 23:07.