много добре, мисля, че човекът не може да постигне чак толкова много и няма нужда да се хвърля в бездната. тоест мисля, че човекът може да постигне много, но не сега, а когато създаде своя наследник с подходящо ниво на интелект. разбира се гениите имат своеборазна отговорност, но понеже не става въпрос за нас, идеята е 'to keep the background running.' and let it be a happy one. защото когато няма хармония другото е безсмислено, непродуктивно и водещо до задънена улица.

изобщо, помисли си, ако прекараш целия си живот постигайки 'нещо', но нещастна и неудовлетворена от самото съществуване. то с голяма вероятност и твоите деца ще живеят по този начин. (твоето съществуване ще се превърне в модел за тях, а чрез твоето поведение самият свят ще се промени в посока да очаква подобно поведение от хората, които го населяват.) в какво би се превърнал подобен свят само след няколко поколения? би ли искала да се родиш в такъв свят?

това е твоят шанс да заявиш: не мисля, че подобен вид съществуване води към нещо добро. затова ще живея както ми харесвя. отчасти го дължа на децата си.