|
|
| Тема |
 Оранжев монолог - кое е правилно |
|
| Автор | boomchaka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.11.05 21:10 |
|
|
|
Случвало ли ти се е толкова много да искаш да промениш живота си, че да изпаднеш в странно неземно състояние? Всеки път когато изпитвам нужда да наредя "пъзела" на съдбата си или да отместя някоя ненужна частица от него, за да се почувствам по-добър човек, аз изгубвам себе си, оплитам се и пропадам в тъмна яма. Много често ми се иска да се променя ... знам даже и към какво е насочена тази промяна. Странно е как хората си създават пълни, перфектни образи на тях самите, но никога не успяват да ги достигнат. Така е и с мен и с така наречения ми "живот". Аз с ужас намирам обаче,че това, към което се стремя наистина е прекалено далеч, почти неспособно да бъде докоснато. Или може би греша? Дали всичко е само в главата ми или се влияе и от силите извън нея? И за какво въобще намирам нещо лошо в това, че не бих могла да постигна нищо, след сато аз самата не знам какво искам да постигна. Дали има някой, който се обвинява, че не е "годен" за цел, която той си е поставил, а всъщност въобще не си я е поставял? Много въпроси нахлуват в главата ми и не знам как да открия отговорите. Бих искала да възпитам у себе си мното хубави качества, воля, упоритост, даже амбиция. Но как да стане това, аз нямам никаква представа! Може би трябва да го усетя, да открия това, което ще ме насочи... А откъде да знам дали ще попадна на точното място в точния момент? Аз не съм мерител за всичко, което е правилно! Е, мерител съм за това, което е правилно за мен. Но дори и мислите ми да попаднат в тази посока - аз пак не знам, за Бога, за мен кое е правилно!
| |
| |
| 
|
|
