първо интерпетацията за децата е много позната и клиширана.

нямам предвид въображаем живот в бъдещето на децата, а напротив живот в настоящето, но по-реален и чрез осъзнаване на мястото на отделния човек в света. (илюзиите са доста полезно нещо и те могат да накарат човек да свърши много работа, но в зависимост от нивото на човека, по-елементарните от тези илюзии престават да вършат работа, след което той трябва да си търси нови. в този смисъл май че е излишно да разсейвам приказната мъгла, в която хората, които срещам, се намират, защото тя им е необходима, за да се движат напред и да са доволни. - една интересна картина: мъглата скрива колко далече е всичко и по този начин вдъхва надежда на човек да пристъпва, но мъглата кара човека да се движи в кръг и съществува опасност да изпадне в пропаст).

когато говорех за децата, имах превид, че: a) промяната, или създаването на новото, това което може да се счита за постижение (в истинския смисъл, а не някакъв ограничен смисъл на думата), обективно отнема поколения, и тази промяна е продукт на човечеството като цяло (плюс от значение - индивидуалните усилия на гениите) b) способностите на човека са биологически детерминирани (в голяма степен ти си такъв какъвто си бил роден), следователно абсурдните напъни не водят до нищо стойностно, само пораждат нещастие, изглеждат смешно и може да се стигне до бърз изход от живота. c) като следствие от предходната точка - там където може да се направи ефективно и истинско подобрение е биологическа промяна на човека (това ще стане възможно благодарение на развитието на науката), но дори при силно завишени способности необходимостта от съчетание и хармония остава и дори придобива още по-голямо значение. защото сега напредъкът е лесно постижим, но под въпрос е способността да се удържи на този напредък, в елементарно тълкувание - да се избегне самоунищожението, в по-широко тълкувание - да се запази способността на човека да "живее", той да запази богатството на същностите си, а не да ги елементаризира до препоръките на тази или онази позитивна психология (например) - не всичко може да бъде изследвано, не всичко може да бъде описано.

следователно бидейки такъв какъвто е и следвайки естествено своята същност, без да става клонирано зомби на популярните модели за успещно справяне с действителността, човек е способен да съхрани всички онези същности, които убягват на моделите на моментния успех. разбира се ролята на някои хора е да бъдат сечиво, да речем на науката, да движат прогреса напред. но човек не може да бъде само сечиво, той трябва да бъде и човек, нещо което не може да бъде редуцирано до направи A,B,C, реши х+2=2+x: за всички x, поради комутативността на събирането.

No dali ako se slee6 s potoka 6te se izgybi6 i 6te se obezli4i6?

не, няма, хармонията не е сливане с потока, а е проявяване на индивидуалната жизненост като вписана в цялото, с разбирането (или усещането) за тази връзка. откриването и обогатяването на тази връзка.

...

могат да се добавят много неща - темата е безкрайна. защо никoй друг не взема участие?