Сталин е противоречива личност, затова и в Русия днес имат много объркан подход в оценките си за него и периода. От една страна е сатрап, от друга е направил от една треторазредна страна световна сила.
Описаните от теб негативи са по принцип присъщи на индустриализацията, от къде ще намериш работници за индустриалните предприятия, ако имаш 90% селско население със собствена земя? Как можеш да интензифицираш селското стопанство ако нямаш окрупнени орни земи и пасбища? как можеш да направиш кадрови промени в държавното ръководство след като доктрината те притиска в това, че партийните членове са най качествения разполагаем човешки мат'рял повечето рпеминали през системата на ГУЛАГ по политически причини са именно членове на висшата партийна прослойка)?
Между другото най добре е да се направят паралели с индустриализацията в Англия от 19-ти век и такива лесно могат да се направят. Колективизация, национализация = обсебване на общинските земи от ленлордовете - резултатът и в двата случая е един и същ - концентрация на земята и окрупняване на селското стопансство, позволяващо механизация. Гонения и терор върху селяните = законите срещу скитничеството, резултата е поток работна ръка към градовете. Сибир = колониите, резултата е пренос на пасионарните елементи извън метрополията, при първите английски колонисти смъртността е била също много висока.
Защо в СССР нещата изглеждат по уродливи, ами защото процесите извършвани в другите страни в продължение на две столетия в СССР/Русия стават за две-три десетилетия, индустриализацията по принцип е уродлива, но някак си по не сме склонни да забелязваме това когато процесите сеа разтеглени във времето. Именно и за това Сталин заслужава уважение - от една изостанала страна, внасяща почти всички фабрични продукти, за няколко десетилиетия създава страна с развито индустриално производство, можеща да съперничи във военната сфера на най развитите други страни.

ПП: В момента в България тече обратен процес на окрупняване на селското стопанство, което бе раздробено през 90-те, процеса е почти към края си и в момента собствениците на земя са около двама трима (всъщност двама трима са крупните прекупвачи, които диктуват изкупните цени на продукцията и с всяка година разширяват собствените си експлоатирани земи). Интересно е, че процес на реиндустриализация едва ли ще протече, но тва е вече друга тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите