Тези дни ме вълнува новият живот, който започвам. Нов-новеничък. Казват, че човек трябва да стигне до дъното, за да се оттласне, и сигурно е така. Е, аз скачам смело, според някои и неразумно, но вече след като взех решението не ме е толкова страх - или ще излетя, или ще падна. Бих съжалила единствено ако не опитам.
Книга в момента нямам до леглото си. Главата ми прелива от мисли, планове, очаквания и въпроси как ще продължи собствената ми книга и наляво или надясно е хепи ендът, и нямам ресурс да хрупам допълнително.
Снощи гледах уникална простотия - "Четвъртият вид" или нещо такова. Не си губете времето и не си давайте парите. Макар че аз не успях да си изгубя времето, понеже докато народът в салона дремеше, аз преоткривах хората, с които бях.
Мечтая за много неща, в последно време особено усърдно. И колкото повече конкретизирам мечтите си, толкова повече се приближавам към тях... или те към мен? Не знам. Но са тук, наблизо, изглеждат на една ръка разстояние, усещам ги, и малко ме е страх да не ми се изплъзнат, но... не, не, не може да ме подминат, те са си моите мечти и ей сега ще изгрее слънце и на моята улица.
В последно време получавам много деликатни комплименти, едва доловими, затова и са ми толкова приятни. Инак изтърканости от сорта "очите ми хубави, устата ми зелена" леко ме дразнят, приемам ги като да ме подценяват.
Никой не ме е обиждал наскоро. По-скоро собствените ми изисквания към себе си поддъжат известно напрежение и са повод за самокритика и ремонт. Струва ми се, че още не съм преминала здравословните граници обаче.
Наскоро плаках много. Много. Имах поводи да плача от мъка, от болка, от яд, от безсилие, от страх... най-вече от страх. Надявам се, че този период вече е зад гърба ми.
Не закусвам. Пия много голямо, ароматно и чисто кафе в колата докато отивам на работа. Пия го с музика. Комбинацията ме кара да се усмихвам на "колегите" по светофарите.
Нопследък се запознах с няколко интересни хора. Дали са романтични още не съм сигурна, обикновено хората се срамуват от романтичността си и я пазят в тайна. Но винаги има надежда интересът да прерастне в романтика, нали?
|