|
Като си вървя сутрин към работа съм си свикнала с определени неща-чичото, който разхожда булдога, който никога не е вързан, лелята с пинчера, който винаги е вързан, момчето от кафето, което изнася столовете и подрежда масите, един бедомник, който се пече на слънце на пейката до детската площадка и т.н.
С тези хора, които смело мога да заявя, че виждам от години-2, да съм по-точна, сме си станали нещо като неосъзнато микротайно сутрешно обкръжение. Не се поздравяваме, защото не се познаваме, макар че понякога ми иде да кимна с глава, но се търсим с поглед, сверяваме си един по друг часовника, учудваме се когато се видим на друго място-примерно пичът костюмар-надувка, е решил да ходи на работа с колело-по тази причина ме "пресреща" още на подлеза, доста необичайно ми се стори първите няколко пъти, сега свикнах.
Но за една тройка ми е думата-две жени и един мъж-според мен те са колеги, едната жена върви половин крачка пред другите и нещо говори, мъжът и жената втората са зад нея, мъжът коментира любезно, другата жена си мълчи. Така всяка сутрин, на едно и също място се срещаме, аз съм им измислила биографии, семейства, деца, любовници)) Всъщност на повечето по пътя съм измислила личен живот, даже на скитника, доста романтизирам образ, но това е друга тема.))
Тази тройка обаче не я виждам от поне една седмица-първият ден не ми направи впечатление, втория си казах-а, няма ги, до края на седмицата като наближавах мястото на срещата се чудех там ли ще са. Няма ги. И днес ги нямаше.
Какво им се е случило на хората МИ?
Не може и тримата да са отпуск.
Има ли неща, с които сте свикнали, без да осъзнавате, и ако не се случат както си му е реда, това ще "наруши" душевния ви баланс?
Редактирано от Пъpпъл на 25.08.08 09:50.
|
Къде са ми хората?
