|
Темата на Вожда - също... само че, уви, установих, че в неговата нямам какво да напиша... Поне на този етап от Живота си... странна работа - някои хора имат ... "нормален" живот (въпреки, че тази реплика ме подсеща винаги за брилянтно изиграния от Вал Килмър Док Холидей от Тумбстоун, където каза на Уайят Ърп, че "няма нормален живот, Уайят, има просто Живот!") - порастват, учат или не, намират си работа, любим/а, женят се, имат деца, битието им е "нормално" и т.н.... И, заблудени луди калинки като мен, на които Живота им е толкова бурен, че не са сигурни всъщност къде се намират... Ето, в момента аз съм на "нова" вълна - наех си чисто нов офис, вече няма да пътувам по час и половина - обидих се от отношението на основните ми клиенти към мен, по-конкретно на собственика на фирмата, казах му, че ще напусна техния офис, и взех, че го напуснах! Само защото съм ужасно честолюбива си докарах един куп разходи на главата (от изтривалките, през мебелировката до пердетата - всичко купих ново!), но поне вече няма да ме обвиняват и за земетресението в Хаити... както и да е. Включването ми беше, понеже темата "Къде сме ние" ме подсети къде съм! Иначе интересния филм беше "Аватар", покрай търсенето на офиса се запознах с един интересен мъж, брокера... отървах болницата, поне миналата седмица, закусвам вече, по препоръка на ен-тия доктор, който посетих, като резултат от силно влошеното ми здравословно състояние, следствие на безкрайните служебни препирни и скандали... Смятам, че продадох душата си, и сега ми се връща тъпкано и с лихвите... Материалните бонуси са нещо прекрасно, но не носят нищо добро, ако ти отнемат здравето и свободата... Уви, както казва въпросния брокер, всички сме "курви" и се продаваме за пари... макар да не сме на магистралата... Та, комплимент не помня кой ми е направил, но ме обиди основния ми клиент - толкова, че посред зима да се вкарам в "приключение", да местя офис, и т.н. Обаче, всяко зло за добро - спокойствието и свободата, както е казал и Сервантес, са най-великото нещо, и нямат цена! Не знам защо все за цени говоря, подозирам, че все повече и повече се превръщам в счетоводител по душа ... Мечтая, откровено казано, за Нова Зеландия ... не ми се живее в България - никак - но все още обмислям какво ще правя там, и т.н. ... уви, установих,че посолството им за източна Европа се намира в Холандия... Иначе до главата ми седят Международните счетоводни стандарти... С две думи - Живота ми, дори наглед скучен, всъщност се оказва твърде динамичен... и изпълнен с обрати...
Редактирано от _parvaty_ на 23.01.10 18:14.
|
Пърпъл... много ме размисли темата ти... [re: Пъpпъл]
