Виж в клуб литература какво става


Вчера беше топло и дъжделиво, а днес е слънчево и студено. Оня ден пак беше слънчево и мразовито, а в деня преди това валеше мокър сняг и духаше леден източен вятър. Ако прогнозите се сбъднат, утре ще е топло и безветрено, а вдругиден ще нахлуе студен фронт от запад и ще донесе сняг. Може обаче и нищо такова да не се случи и хубавото време да се задържи още три-четири дни и тъкмо когато решим, че пролетта е вече дошла, да се запознаем с въпросния студен фронт (който междувременно ще е отседнал за половин седмица в някоя долина като неискан, но настойчив гост и ще си тръгне точно когато всички там вече са свикнали с наглото му присъствие). Всичко това обаче няма голямо значение, защото все още нищо не се е разлистило, камо ли цъфнало, та няма защо да се опасяваме, че снегът ще го попари.
Март месец си е башка месец. През март халите и студовете тръгват да си ходят, но бавно, на прибежки. Стоят на портата и все се оглеждат дали не могат да се примъкнат за още няколко дена, та да белким оставят по-силен спомен за себе си в корите на дърветата и сърцата на хората. През март земята не се размразява или ако се размръзне, то е съвсем мъничко. Но пък спира да събира студ ; най-сетне има възможност да си поотдъхне от многомесечната съпротива срещу желанието на леда да скове по на дълбоко. Почива си и се готви за работа, каквато я чака много : пролетта, лятото, чак до края на октомври, земята работи от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, та да изхрани разните дървета, цветя, диви и питомни растения. Всичко това може да ви се струва лесно, но като се замислите ще разберете, че събирането на всякаквите води, минерали и прочее вещества необходими за живота на растенията и правилното им разпределяне е задача доста трудоемка и отговорна. На земята разбира се тоя труд й се харесва, за нея е едно сдържано опиянение да се грижи за всички тия растителни твари. Това можем да го потвърди и фактът, че навсякъде където не е камънак или пясък, навсякъде където има истинска почва, по нещичко расте. Може да е най-безполезен бурен, но все ще поникне, зеленее и расте. Ако всичката тая работа не й харесваше, не се съмнявайте, земята нямаше да я върши.
Но докато дойде време за растене и цъфтене има още няколко седмици. Сега е март месец и както казахме почти цялата природа си почива. Само климатът и хората работят здраво- събират активи за лятната отпуска. Хората разбира се не умират от желание да се бъхтят, но на климата му идва дюшеш – цяла зима е прекарал в нежелан отпуск- живял е под свирепата власт на халите и студовете и само тихо е скърцал със зъби. Когато денят е къс, на халите и студовете няма как да им се опънеш, срещу тях само светлина помага, а през зимата тя съвсем е кът. През януари най-много да издействаш два-три слънчеви дни, през февруари пък хич. През февруари, въпреки че е най-късия месец, се събира най-много студ и злоба. Невидими ледени зверове пълзят по земята, по небето, по реките и в езерата и обгръщат всичко със синкаво бездушие, а водата превръщат в идеално подреден кристал, който с тиха надменност изисква възхищение. Изобщо в тия водни кристали има нещо вбесяващо педантично, никак не отива на водата, която в други времена- бавно или бързо – може да заеме каквато си иска форма и да потече където си пожелае, да стои скована в някакъв хем самодоволен, хем покорен на собствената си форма монолит, като облечен във военна униформа художник. Но оставете я водата – по-лошото е че ледените чудовища не прощават и на хората. Докато стоим на автобусната спирка, или докато ходим през града, те без да усетим ни нашепват зимните си свирепотии и после без да знаем защо ставаме нервни и дребнави. Гадни зверове са ледените чудовища, хубавото е че рано или късно си тръгват, като при това си тръгват победени.
Март даже не е месец на надеждата, март е месец на предчувствието за надежда. Дърветата са още кафяви и безлистни, по земята има останали парчета лед, а хората продължават да носят палта и тежки обувки. Но ако се заслушате наистина внимателно, ще чуете как храсталаците кроят планове да се разлистят. Вятърът- уж е все тъй студен, уж все тъй не носи и намек за пролет е все пак по-друг. Сред върволицата азотени, кислородени и прочее атоми, все по-често срещат и атоми обич. От време на време ние неизбежно вдишваме по някой такъв атом. Веднъж попаднал в нас, той по някакъв необяснимо химически път се свързва с червените кръвни телца, с чиято помощ успява да обиколи навсякъде и в крайна сметка да ни остави с неопределеното чувство, че ще се случи нещо хубаво. Всеки атом оставя съвсем малко от това чувство, но по силата на натрупването след две или три седмици ще започнем да разбираме на какво се дължи тази необяснима радост, именно- на завръщането на живота. А животът наистина ще се върне- триумфално и навсякъде в природата. Изведнъж ще завладее земята, небето, реките и езерата, и сърцата на хората.
През март времето е съвсем непредвидимо, хората също. Но усещането за настъпваща пролет и предчувствието за зелено ни помагат да забравяме бързо и с всяка следваща седмица да се чувстваме по-близо до времето зреещите череши. А то ще дойде, ще дойде в един съвсем не далечен, един чисто нов ден.

Красотата ще спаси света...