Киро, тоя път ми открадна темата!

От 12 на обяд мисля какво ще напиша...Оправдава те само факта, че познаваш поименно моите дупки, моята гледка от Беледието. Бих ти разказал някой ден какво е да пускаш там с байк и да гледаш..както и да качваш, ако разбира се, приемем, че един потен салтак е романтичен

Днес си ходя значи по обяд и почва да ме духа топъл вятър. Представяте ли си? Истински, топъл, Чандлърски вятър. Изтръпнах, целия се вкамених. Разкопчах якето, стоя и немея...вдигам очи и гледам навъсило се небето, всеки момент ще ливне, ама не! Не, защото идеше пролет. На места небето беше абсолютно синьо...Сещате ли се?!! Така става само напролет

...Слизам от трамвая навлезнал за 10 минути в мрака на дъжда. Хората ругаят и забързано ходят. Прогизнал ги гледах усмихнат и си мислех, направо исках да ги питам всички "Хей, добри хора, не разбирате ли, че това е пролетен порой, пролетен дъжд?". Бях капка щастие....

Ама нейсе, просто се прибрах и без да се изсуша излезнах веднага...

След театъра, едва пристъпил навън и момичето, което толкова обичам и никога не съм искал да притежавам, ми посочва нагоре. Да видя звездите! Разхождахме се цяла вечер из нощна София, ядохме шоколад...

Тръгнах си към вкъщи и гледам стои някакъв чужденец и се вее на приятно свежия пролетен ветрец. Този човек разбра моята радост още щом ме видя! Забавих крачка и обръщайки се назад му се усмихнах. Той ми махна с ръка...

Пролет е казвам ви! Може след 10 часа зимата сда се върне и Пролетта да остане само на страниците на форума, ама вече е късно.

Въпреки че "когато светлината угасне е много по тъмно, отколкото ако изобщо не е била запалвана", има и "след зимата на нашето недоволство славно лято ще пукне над Йорк"!! Цитата може да е грешен, да прощаваш Джон Стайнбек

Та това е ! Помнете пролетната ласка, смелата, подранила, саможертвала се Пролет...този намек за живота нов...

Красотата ще спаси света...