|
Когато за 15 минути се стопли от 3 до над десет градуса,както преди малко и това се случи в средата на януари,човек няма как да не реагира инстинктивно с желание за пролет.
Но уви !
До нея има още доста...Но не пречи да си помечтаем.
Нека ви разкажа онзи ден -тръгнах на път с ясното съзнание,че мога да се сблъскам с едно от най-неприятните лично за мен явления,когато съм на път.
Обозначено,да речем ,в езика на западните ни съседи като киша,коjа се леди при тлу a на български с хууубавката и лаконична дума ПОЛЕДИЦА
Та,минавайки по познатия до болка път (познавам дупките поименно,дотам,че когато в показното си усърдие пролетно време Пътните управления позапълнят малко ,някои от тях ми липсват-особено Пенка от Костинброд и Летисия от мостчето на Мала Бързия )имах чувството,че съм се оказал в Променящия се свят на Фармър -дъжд,сняг,заледени топчета,сменящи се в бърза последователност,понякога-примесвайки се ))
Едва,изкачил големия баир ,нейде към едно селце с много звучно име-запомнете го - Беледие Хан (според новите табелки-БелИдие)-оттам,гледайки на юг, полето на София се вижда като огромна плоска паница,пълна с мръсно мляко-мъгла,димка или смог,а нагоре-кристален въздух...след кратък дъжд ,при разклона за Годеч времето вече,макар и по-меко от нормалното,бе зимно,а там срещнах един стар приятел-Годечки катаджия.
Оказа се неочаквано романтичен,г-н пътният полицай,освен ценител на хубавите видински вина(какъвто го знаех,че е по-отрано)се оказа и адски романтичен тип-когато говореше за Петрохан,в очите му тъмнееше странна нега,и погледът му се отнасяше като валмо дим,подето от вятъра ...
Мислите си,че се шегувам ?Не се-уверявам ви,хихих...какво,нима смятате, че едно тъй прозаично нещо като катаджия на пусия не може да бъде романтично!
Както и да е,пак не стига това време,ах как не стига,инак -толкова за разказване...а както казваше Леос,:"Ех,защо не мога да ви взема всички със себе си ,за да видите сами....",да -за жалост това е невъзможно,ще се наложи тъй да си разказвам...
Макар една идея-да се организираме и да идем на една хижа нейде -хем нависоко,но хем близо до пътя,никак да не ми е чужда,да...
Да четат внимателно Будата,Джейми и Мъжжжж,хора известни със сериозното си отношение към подобни мероприятия!
Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.
|
Някой включи калорифера !:-)
()
