Богът като антропоморфична персонификация представлява чисто и просто едно търсене на неразкрити аспекти на човешката ни личност. Пантеонът, светата троица - те са скрити в нас самите и стремежът да бъдем божествени е търсенето на пълните ни възможности на всички нива на възприятие.

Ако човекът е гигантски замък, с безчет стаи пълни със съкровища или с ужасяващи чудовища, с прекрасни предмети и същества провокиращи сетивата ни до степен на блаженство или с жестоки уреди причиняващи ни адска болка, то да бъдеш "просто" човек е равносилно с това да се завреш в килера на замъка и да си повтаряш колко ти е хубаво и широко там. Залите на замъка са заключени, можеш да търсиш ключовете, можеш да се опиташ и да разбиеш вратите им със сила, може и да умреш в някоя от стаите или да се натъкнеш на обесените жени на собственика. Можеш да си стоиш и в килера. Можеш дори да си мислиш, че извън килерчето няма нищо. А можеш да поискаш да излезеш от замъка, за да разгледаш и други замъци. Това е въпрос на избор :)
нали?

да речем, че в моето килерче е влязла мишка, която ми е прошепнала за стаите на замъка и аз няма да намеря покой вече в тъмната си дупка докато не изляза и не разгледам всичко, каквото и да ми коства това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите