ами да, "изгарянето" се среща при достатъчно независими източници, за да ме навежда на мисълта, че съпътства духовното издигане.
примерно при смъртта, когато тялото се разгражда на съставните си елементи и душата преминава свободно в астрала усещането според някой автори /примерно Ледбитър/ е все едно че изгаряш.
просветлението от друга страна съдържа дори в самото си название светлина или огън.
а пък някои, като Карлос Кастанеда примерно, говорят директно за изгаряне с огъня от вътре.

това е предмет на друга тема, но смятам че божествената страст е ключа към божествената любов /за мен божествена любов, прана, астрална светлина, енергия и прочее и прочее са припокриващи се понятния - това е неутрална енергия достъпна за всеки и съдържаща се във всичко живо/. в този смисъл страстта в духовен аспект дава възможност да се използва по-пълноценно божествената любов в нас и извън нас.
не говоря наизуст разбира се - доколкото съм запознат, в тантра се използва точно контролираната страст като най-пряк /макар и не най лесен!!/ път към просветлението.

а в по материален аспект - не е ли точно страстта това, което придава блясък на всяко наше чувство, емоция, действие или творение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите