В цялото ти писание виждам това - да гориш! Което е страхотно. Което е истината... което е Той у теб...

"Да се отдадеш, да вложиш цялата си същност в едно действие, в една цел, в една мечта, това е страст.
Да концентрираш цялата си мощ в една емоция, една дума, едно мацване на четката, една нота, едно движение, една целувка, един поглед, една усмивка, това е страст. Това е да гориш.

Нееволюиралото, като неовладяност вече, е другата страна, която показваш и която също наричаш страст, и която дори разграничаваш от 'желанието празно'. Човекът е бог, но неизведен в изява - виждаш звяра още... а не Бога, в него. Звяра точно като първично желание - неовладяност на стихиите в нас.
Ако вземаш Прометей като символ за човека, неизградения човек, който да понесе Духа (Бога в себе си) в изява, няма да се учудваш, че Орелът (символ точно на Духа) го разкъсва?!

'Между животното и свръхчовека има един мост, наречен човек.' /Ницше/
Преходност... От звяра към Бога. Еволюция...

Много хубаво пишеш !

...за да виждаш света по различен начин!