за Рено 19. Малко е простовата, ама ще я копирам тук за инфо (защото нещо с линк не става...):

РЕНО 19 - френският “Голф”
Добра и евтина алтернатива в средния клас автомобили

Над 1 милиард долара вложи френската фирма “РЕНО” в средата на 80-те години в конструирането и изработката на нов модел в атрактивния за пазара среден клас. Ангажиран бе не кой да е, а самият топ-дизайнер Джугиаро. Така в началото на 1989 год. бе представено новото RENAULT 19. Парите не бяха хвърлени на вятъра. Колата стана единственият непроизведен в Германия конкурент на легендарния “Голф”. За 5 години в родината на VOLSWAGEN бяха продадени над 400 000 различни модела RENAULT 19. За това помогнаха компактните размери, елегантният дизайн, комфортът при управление, разнообразието на модели:лимузина, полукомби, дори кабриолет.
Всички варианти на RENAULT 19 имат общо голямо достойнство. Победата над най-големия противник на френските автомобили-ръждата. Близо 70 % от каросерията на RENAULT 19 са поцинковани и не дават никакъв шанс на корозията. Тя печели само на едно място-задното ауспухно гърне, което всеки 3 години се нуждае от замяна.
Двигателите са здрави, лесни за поддръжка и икономични. Не препоръчвам най-слабия двигател с ходов обем 1 400 куб. см. и мощност 58 к. с. Той е твърде немощен, кара се много често на границата на възможното. Резултатът: прегряване, висок разход на масло, изгоряла гарнитура на главата (сн. 1). Именно гарнитурата на главата е най-слабото място на френските двигатели-тя е виновна за 69 % от дефектите на двигателя. Сигурен признак е бълбукането в разширителния съд на охлаждащата течност при работещ двигател.
При модели, произведени през 1989 год и 1990 год. трябва да се обърне внимание на напукани предни спирачни маркучи и течаща водна помпа. В 11 % от колите, слезли от конвейра през 1992/93 год. главоболие създава електронният блок, командващ инжекционната помпа-познава се по нестабилната работа на празен ход (сн. 2).
Както при повечето автомобили, произведени във Франция, особено чувствителна е електрическата инсталация. Над 70 % от собствениците на RENAUL 19 се оплакват от проблеми в стартера, а 18 % от дефекти в алтернатора (сн. 3). Капачката на делкото (разпределителя) и палеца също подлежат на основна проверка (сн. 4). Когато километражът показва повече от 100 000 км. е добре да се сменят четирите амортисьора-в повечето случаи те са вече износени.
Критичен поглед заслужават и маншоните на полуоските, често са скъсани, пропускат масло, което води до повреда на карето (сн. 5). Всяко пето RENAULT 19 има проблеми с бензиоавата помпа. Нерядко обаче вината е в бензиновия филтър, който е трудно достъпен и не се сменя редовно (сн. 6). Добре е да сполучите с кола снабдена със сервоуправление на волана, защото в противен случай са необходими здрави ръце за маневриране.
Каросерията на RENAULT 19 е удобна и практична. При преместване на облегалките на задните седалки колата става огромно комби, в което можете да се побере дори хладилник (сн. 7). Предното предаване гарантира сигурност дори при зимни условия. По-добре е да изберете от бензиновите двигатели варианта с ходов обем от 1 800 куб. см. и мощност 73 к. с. Той е не само достатъчно мощен, но и по-икономичен от най-малкия двигател. За хората със спортни амбиции се предлагат модела R 1916V с мощност 135 к. с. и R 19С със 109 к. с. Любителите на дизела също имат избор-R19 GTD е с 64 к. с., експлоатационните му качества задоволяват напълно, а разходът на гориво е между 6 и 7 литра нафта. От 1992 год. е в продажба и 1 900 кубиковия турбодизелов двигателс 90 к. с., който по нищо не отстъпва на бензиновите си събратя.
Въпреки, че не можа да достигне царя на средния клас VOLSWAGEN GOLF, RENAULT 19 стана най-продаваният чуждестранен автомобил в Германия. Благодарение на безпроблемна техника, меко окачване, икономични двигатели и симпатичен дизайн и не на последно място и заради цената. На пазара на колите втора ръка RENAULT е винаги по-евтин от “Голф”. Имиджът задължава да се плаща за марката. Дори да не си струва...

Сашко Хранов

Volkswagen е моят автомобил!