В момента добри.
Минала съм през всички фази и аз. Пълно отричане, до степен да искам да избягам/ и го направих, омъжвайки се за нула време/. После се оказа, разбира се, че съм попаднала от трън- на глог:) Пак живях с родители, ама този път тези на съпруга:), та свиквах с нови правила, които ми беше зор да изтърпя и след 2 г вече живеехме на квартира:)
Веднага като се роди щерката, получих прозрение и разбрах напълно майка си. Осъзнах какво е тя за мен и какво аз за нея в един миг.
После сме имали сблъсъци в опит да извоювам самостоятелността си:))))
И откак всяка си знае територията сме в добри отношения.
Вече е възрастна и изисква грижи, които аз и сестра ми се опитваме да й осигурим. Надявам се да я има още дълго, защото знам, че няма друг като майката. Татко го няма вече, но той често ми помага по неведоми пътища...

Явно, трябва да се изживее, за да се разбере и осмисли.